Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Давам ти думата си — сухо отвърна Гай.
Мъжът кимна неспокойно с ясното съзнание, че няма да получи повече от тази гаранция.
— Добре.
Икономът се скри вътре и на Ханон му се видя съмнителна бързината, с която изчезна. След малко се чу тътрене на крака. После на прага се появи превита фигура и скочи напред.
— Суниатон?
— Ханон? — изграчи приятелят му.
Ханон го прегърна и се вкопчи в него, сякаш се мъчеше да спаси удавник. Смътно чу затръшването на вратата и спускането на резето. Не му пукаше. Горещи сълзи от радост опариха бузите му; усети как туниката му се намокря и от сълзите на Суниатон. За момент двамата просто стояха, опиянени от факта, че другият е все още жив. Изведнъж коленете на Суниатон се подгънаха. Ханон едва успя да го задържи да не падне. Вгледа се в лицето на приятеля си. Кръглоликият младеж, когото познаваше, беше изчезнал. Вместо него виждаше окаяна развалина с хлътнали бузи, небръснат и с дълга коса.
— Почти са те уморили от глад — възкликна Ханон.
— Не е това — отвърна Суниатон. Очите му бяха дълбоки езера от болка. — Ранен съм.
Изведнъж Ханон разбра защо приятелят му е превит.
— Лошо ли?
— Ще оживея. — Въпреки храбрите думи Суниатон се намръщи. — Изпатих си в един двубой преди два дни. Получих няколко рани, но най-лошата е порязването по дясното ми бедро.
Гай заблъска по вратата.
— Мръсник! Нищо не спомена за това.
За негова изненада икономът отговори.
— Разбрахме се само да го изведа навън в уречения час. Никой не е казвал в какво състояние.
— Мръсник! — повтори Ханон. — Заслужаваш да ти откъсна топките. — Опря рамо в дъските и напъна.
Квинт се намеси.
— Тук не е безопасно. — Пристъпи към Суниатон и се обърна към Ханон. — Ти хвани едната му ръка, аз ще поема другата.
Ханон кимна. Нямаше смисъл да си губят времето. Икономът можеше да размисли. Само боговете знаеха дали упояването на пазача ще заблуди господаря му. Това нямаше никакво значение. Трябваше да отведат Суниатон в дома на Гай, за да прегледат раните му.
За щастие Суниатон се оказа прав за раните си. Макар че изпитваше силна болка, порязванията от меч не застрашаваха живота му. Доколкото Ханон можеше да прецени, те бяха зашити сравнително добре. Сериозната рана обаче го тревожеше силно. Най-големият мускул на бедрото му беше почти разсечен. Нямаше какво да направят и затова се приготвиха за път. Трябваше да стигнат до безопасно място преди зазоряване. След като се сбогуваха с Гай, двамата качиха Суниатон на коня на Квинт. Бяха подкупили един страж и излязоха от града сравнително лесно. Движението на коня обаче причиняваше на Суниатон такава болка, че той скоро изгуби съзнание. Ханон не можеше да направи нищо, освен да поддържа приятеля си, докато вървеше до него. По-късно щеше да помоли Квинт да донесе малко папаверум от Елира. Засега благодари на Танит и Ешмун и ги помоли да продължат да бдят над тях. Надяваше се, че на Суниатон ще му е нужно само време, за да се възстанови. Отчаяно искаше да продължи към Иберия, но за нищо на света нямаше да изостави приятеля си точно сега.
Войната трябваше да почака.
Бостар погледна мъжете от другата страна на Родан. Макар дълбоките бързи води тук да бяха широки повече от петстотин крачки, лагерът на волките лесно можеше да се различи между дърветата покрай брега. Имаше десетки палатки и редици вързани коне, което означаваше, че воините са стотици. Денем и нощем покрай реката обикаляха патрули. Като се имаше предвид, че племето обитаваше земите от двете страни на реката, намерението им беше очевидно. „Ще си платят скъпо за войнствеността си“, помисли си Бостар. Ханибал му беше дал заповедите си преди по-малко от час. Беше направил приношение на боговете и бе време да тръгва. Фалангата му и тристата скутарии, които го следваха по настояване на генерала, вече се бяха строили зад палатките на либийците. Целта им — остров в една тясна част на реката — се намираше на един ден марш на север.
Гласът на Сафон го накара да подскочи.
— Защо тия тъпи копелета не могат да са като останалите тукашни племена?
— Имаш предвид защо не ни продават лодки и припаси ли? — попита Бостар, като се опитваше да изглежда приятно изненадан, че вижда брат си. Какво правеше тук в този ранен час, след като не знаеше нищо за мисията му? „Защо споменах на татко? — помисли си, после пое дълбоко дъх. — Спокойно. Помолих го да не казва на никого. Не би го направил“.
— Да. А вместо това ще убият няколко наши войници, преди да бъдат изклани до крак. Дори прости диваци като тях би трябвало да разберат, че никой не може да попречи на войската ни да прекоси Родан.