Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
След това Шчербина взе думата, а Легасов представи техническа разбивка на пречките, с които се сблъскваха: радиационни лъчения, горящ графит, повишаваща се температура на топящото се ядро и необходимост от бързи действия. Александров подкрепи това мнение, но имаше много несъгласия и спорове.
– Не се увличайте – обърна се към Шчербина Лигачов, консервативният заместник на Горбачов.
– Вие смесвате рентгени и милирентгени – каза ръководителят на украинската компартия Шчербицки на заместник-министъра на хидрометеорологията.
Началникът на съветския Генерален щаб Ахромеев настояваше, че трябва да разбият стената на пароохладителните басейни с оживален снаряд. Министърът на каменовъглената промишленост Счадов каза, че такъв подход е прекалено опасен. Той предложи друг начин: ако водата може да се изпомпа, неговите хора ще стабилират пространствата, като ги напълнят с бетон.
– Ако е необходимо – каза той, – ще изкопаем миньорски тунел под сградата.
Легасов се съгласи: трябва да копаят под реактора, за да вкарат азотен газ и да го охладят отдолу. Той увери Горбачов, че засега няма нужда да се изпраща спешно искане за помощ от Запада. Ако се случи най-лошото, максималната зона за евакуация трябва да се разшири най-много до 250 км от централата.
Но Горбачов вече беше говорил с Велихов, който остана в Чернобил, и сега Генералният секретар беше убеден, че се намират на прага на ужасяваща развръзка: в случай на нова експлозия забранената зона ще трябва да се разшири до радиус 500 км. Това би означавало да се евакуира огромна част от един от най-гъсто населените райони в СССР, като се премести всеки отделен жител на най-големите градове в Беларус и Украйна, включително Минск и Лвов. В Киев – един град с повече от 2 милиона жители и третият по големина в СССР – украинските власти вече бяха започнали тихомълком да правят план за евакуация, но се ужасяваха от мисълта, че може да се наложи наистина да го изпълнят.13 Те предвиждаха масова паника и ограбване на магазини, апартаменти и музеи. Стотици хора щяха да бъдат стъпкани от тълпите по железопътни гари и летища.
– Трябва да ускорим темпото и да работим денонощно – каза Горбачов.14 – Нужно е да се действа не просто като че сме във война – обясни той, – а като че сме обект на ядрено нападение. – Времето изтича – каза той.
Все още обсъждаха каква да бъде следващата стъпка, когато Шчербина получи съобщение от подземието на Блок 4, което гласеше: операцията на капитан Зборовски за изпомпване на водата е започнала.
Зборовски беше тръгнал за централата с двайсет души, събрани от роти на гражданската отбрана и от противопожарни служби от цялата област.15 Когато пристигнаха на мястото, то им се стори зловещо тихо и празно, ако не се смятаха шепата оператори, обслужващи Първи, Втори и Трети блок.16 Около хаоса от отломки близо до реактор №4 имаше изоставено оборудване: пожарни камиони, зарязани от техни колеги преди повече от седмица; те бяха толкова силно облъчени с радиация, че вече не можеха да се оправят, а каросериите им бяха очукани и смачкани от заблудени оловни парчета и пясък, хвърлени от вертолетите на Антошкин.
Въпреки че въздушната офанзива беше временно спряна, от отломките във въздуха се издигаше тънка колона от дим или пара. Земята беше осеяна с парчета графит, които блестяха на слънцето на местата, където взривът ги беше изхвърлил.
В базата си в Киев пожарните команди се бяха опитали да разположат маркучи на земята от вертолет, за да се намали времето, което пожарникарите трябваше да прекарат в силно радиоактивната зона до реактора. Но опитите им се провалиха. Затова се наложи ръчно да размотаят километър и половина маркучи. Упражняваха се многократно по маршрутите, като се опитваха да намалят секундите за сглобяването и закрепването им към специалните пожарни камиони ЗИЛ, оборудвани с мощни помпи с дебит 110 л в секунда.17
Отначало капитан Зборовски не се страхуваше от това, което му предстои.18 В края на краищата, мислеше си той, неговите командири в никакъв случай не биха му дали задача, за която знаеха, че със сигурност ще го убие. Едва когато влезе в централата, той започна да осъзнава грозящата го опасност. Там хората от персонала вече бяха видели как много от приятелите им ги откарват със самолет за лечение в специална клиника в Москва и сега го гледаха със съжалението, с което се гледа обречен човек.