Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Няма нищо, Бийки — нежно му заговори Хагрид. — Няма нищо… — После се обърна към тримата приятели. — Вървете… Не се мотайте.
Но те не помръдваха.
— Хагрид, не можем…
— Нека им разкажем какво всъщност стана…
— Не може да го убият…
— Вървете! — каза заплашително Хагрид. — Не ми стига другото, а вий да загазите!
Нямаха друг избор. Тъкмо когато Хърмаяни метна мантията невидимка върху Хари и Рон, от предната страна на колибата се чуха гласове. Като още гледаше към мястото, където стояха, преди да станат невидими, Хагрид продължи да им говори.
— Бързо изчезвайте! — Гласът му звучеше дрезгаво. — Не слушайте…
Хагрид тъкмо влезе обратно в дома си и на предната врата се почука.
Бавно, като замаяни от ужас, Хари, Рон и Хърмаяни безмълвно заобиколиха къщата на Хагрид и преди да се отдалечат, чуха как предната врата се затръшна.
— Нека да побързаме, моля ви — прошепна Хърмаяни. — Не мога да го понеса, не издържам…
Те поеха по стръмния склон към замъка. Слънцето вече бързо потъваше, небето бе станало светлосиво с виолетови отблясъци, но далеч на запад още се виждаше рубинено червено сияние.
Рон изведнъж замръзна на място.
— Заради Скабърс… не ще да… мирува…
Рон се беше навел, мъчейки се да задържи Скабърс в джоба си, но плъхът сякаш беше подивял. Цвърчеше неистово, гърчеше се и се мяташе, опитваше се да забие зъби в ръката на Рон.
— Скабърс, това съм аз, идиотче, аз съм Рон — шепнеше през зъби Рон.
Някъде зад тях се отвори врата и се разнесоха мъжки гласове.
— О, Рон, нека да вървим! Ей сега ще го направят! — хълцаше Хърмаяни.
— Добре… Скабърс, _мирувай_…
Пак тръгнаха. И Хари като Хърмаяни се опитваше да не слуша глъчката зад тях. Рон спря отново.
— Не мога повече да го удържам… Скабърс, млъкни, всички ще ни чуят…
Плъхът яростно скимтеше, но не успяваше да заглуши звуците, които идваха от градината на Хагрид. Чу се неразбираема врява от различни мъжки гласове, после настана тишина и тогава, без никакво предизвестие, просвистя секира и последва тъп удар.
Хърмаяни се олюля и спря.
— Направиха го! — прошепна тя на Хари. — Н-н-не мога да повярвам… Те го направиха!
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
КОТАРАК, ПЛЪХ И КУЧЕ
Хари бе изтръпнал от ужас. Тримата стояха като вцепенени под мантията невидимка. Прощалните лъчи на залязлото слънце пръскаха кървава светлина върху дългите сенки по поляните. Изведнъж зад тях се разнесе див стон.
— Хагрид — промълви Хари.
Без да мисли какво прави, той понечи да се върне назад, но Рон и Хърмаяни го сграбчиха за ръцете.
— Не бива — каза Рон, пребледнял като лист хартия. — Ще му влошим положението, ако разберат, че сме ходили при него…
Хърмаяни дишаше учестено и неравномерно.
— Как… можаха… — едва изрече тя със свито гърло. — Как можаха да го направят?
— Да вървим — каза Рон, чиито зъби вече тракаха.
Те тръгнаха пак към замъка с малки крачки, за да бъдат всички под мантията. Светлината вече бързо гаснеше. До края на пътя им мракът се спусна наоколо като прокоба.
— Скабърс, мирувай! — шъткаше Рон и притискаше ръка върху гърдите си. Плъхът се мяташе като обезумял. Рон спря изведнъж, опитвайки се да го напъха в джоба си. — Какво ти става, глупаво плъхче? Кротувай… ОУХ! Ухапа ме.
— Мълчи, Рон! — прошепна Хърмаяни изплашена. — Фъдж ще дойде всеки миг…
— Ама той не ще… да седи…
Очевидно Скабърс бе много уплашен от нещо. Мяташе се с всички сили и се опитваше да се освободи от прегръдката на Рон.
— Ама всъщност какво му става?
Но Хари току-що бе забелязал как, снишил се до земята, с жълти очи, светещи в мрака, към тях се прокрадваше Крукшанкс. Не беше ясно дали ги е забелязал, или е привлечен от цвърченето на Скабърс.
— Крукшанкс! — простена Хърмаяни. — Не, махни се, Крукшанкс! Махай се!
Но котаракът се приближаваше все повече.
— Скабърс… НЕДЕЙ!
Бе твърде късно — плъхът се изплъзна между свитите пръсти на Рон, скочи на земята и драсна нанякъде. С един скок Крукшанкс се хвърли след него и преди Хари и Хърмаяни да успеят да го спрат, Рон отметна мантията невидимка от себе си и хукна с всички сили в тъмното.
— Рон! — почти се разплака Хърмаяни.
Двамата с Хари само се спогледаха и се втурнаха след него. Ала не можеха да тичат под мантията невидимка, затова я отметнаха и тя остана да се развява зад тях като знаме, докато се мъчеха да настигнат Рон. Чуваха само стъпките и виковете му: