Хари Потър и огненият бокал

— Виж какъв е красавец! — нежно промълви Хагрид.

— Не става така! — изкрещя друг магьосник. — Зашеметяващо заклинание… Броя до три!

Хари видя как укротителите до един извадиха своите магически пръчки.

— „Вцепени се!“ — извикаха те в един глас и заклинанията излетяха в мрака като огнени ракети, които се пръснаха и обсипаха люспестите тела на змейовете със звезден дъжд…

Хари видя как най-близкият до него змей се люшна застрашително на задните си крака, челюстта му се раззина в сподавен вой и от ноздрите му вече не излизаха пламъци, а само дим. После той много бавно се свлече, няколко тона змейски мускули, покрити с черни люспи, се сгромолясаха на земята с огромна сила и Хари можеше да се закълне, че дърветата зад него се клатят като при земетресение.

Змеевъдите свалиха пръчките си и се приближиха към нападалите си питомци, образували с туловищата си малки хълмчета. Бързо опънаха веригите и ги закрепиха здраво към железни куки, които забиха дълбоко в земята с помощта на магическите си пръчки.

— Да идем по-близо, а? — с вълнение се обърна Хагрид към Мадам Максим.

Двамата се отправиха към оградата, следвани от Хари. Mагьосникът, който бе предупредил Хагрид да внимава, се обърна и момчето го позна. Беше Чарли Уизли.

— Как я караш, Хагрид? — задъхано заговори той. — Сега ще кротуват… Давахме им приспивателен сироп по пътя насам, защото реших, че ще е по-добре за тях да е тъмно и тихо, когато се събудят. Ама както виждаш, не им хареса тук, май никак не им хареса…

— К’ви породи са тия, Чарли? — попита Хагрид, взирайки се със страхопочитание в най-близкия змей, черния, чиито очи бяха полуотворени.

Хари забеляза как част от продълговатата змейска зеница се жълтее между сбръчканите черни клепачи.

— Този тук е унгарски шипоносец — заобяснява Чарли, — онзи там по-малкият е обикновен уелски зелен, синкавосивият е шведски късонос, а китайски огнен — онзи там, червеният…

Чарли се огледа — Мадам Максим бе тръгнала покрай оградата и оглеждаше зашеметените змейове.

— Не очаквах да доведеш и нея, Хагрид — понамръщи се Чарли. — Участниците не бива да знаят какво им предстои, а тя със сигурност ще каже на ученичката си, нали?

— Рекох си, че ще се радва да ги види… — само вдигна рамене Хагрид, без да отмества захласнат поглед от змейовете.

— Романтична среща, а, Хагрид? — поклати глава Чарли.

— Четири значи… — мърмореше си Хагрид, — по един за всеки от участниците, нали тъй? И к’во ще ги правят? Ще се борят ли?

— Изглежда само ще трябва да минат покрай тях — отвърна Чарли. — Ние ще стоим наблизо с готови заклинания за гасене на огън, ако положението се влоши. Настояваха да са мътещи майки, така и не разбрах защо… Ама право да ти кажа, не му завиждам на оня, комуто се падне унгарската. Страшна работа е! Опасна и откъм главата, и откъм опашката, виж я!

Чарли посочи опашката на звяра и Хари забеляза, че през няколко сантиметра по цялата й дължина стърчат дълги бронзови шипове.