Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Мотивът на Висперас беше ясен. Компютърните му съобщения бяха призив към здравия разум, молба за справедливост, за подкрепа на стария свещеник, който водеше последната си битка в един забравен ъгъл на шахматната дъска. Но отец Оскар беше прав, когато каза, че Висперас е сгрешил, като е изпратил съобщенията си. Рим не можеше да ги разбере, а Спада изпрати неподходящ човек. Светът и идеалите, към които хакерът призоваваше, отдавна бяха престанали да съществуват.
Кварт отстъпи няколко крачки и разгледа скелето и повредените прозорци в лявата част на църквата. Когато отново се обърна към кораба, Грис Марсала стоеше зад него и го наблюдаваше.
Изложбата „Религиозното изкуство в барокова Севиля“ беше обявена за открита и аплодисменти изпълниха залите на Художествената фондация на банка „Картухано“. По-късно келнери започнаха да разнасят на подноси напитки и хапки, докато гостите се възхищаваха на творбите, които щяха да бъдат изложени в сградата на Аренал през следващите три седмици. Застанал между „Христос на добрата смърт“ от Хуан де Меса, зает от университета и „Свети Леандро“ на Мурильо от вестиария на катедралата, Панчо Гавира поздравяваше господата и целуваше ръцете на дамите, усмихвайки се наляво и надясно. Носеше безупречен антрацитеносив костюм и пътят в намазаната му с гел коса беше също толкова съвършен, колкото бялата яка и маншетите на ризата му.
— Много добра реч, кмете.
Банкерът и Маноло Алмансор, кмет на Севиля, се потупваха взаимно по гърбовете. Кметът беше трътлест и мустакат. Имаше честно лице и това му беше спечелило многобройните гласове и втория мандат, но един скандал, свързан с нелегитимни договори, забогатяването на зет му при съмнителни обстоятелства и обвиненията от три негови секретарки в сексуален тормоз означаваха, че този път, по-малко от месец преди общинските избори, загубата му е сигурна.
— Благодаря, Панчо. Това ще е последната ми публична изява.
Банкерът се усмихна утешително и каза.
— Нещата ще се оправят.
Кметът поклати глава със съмнение. Поне Гавира щеше да го утеши за края на мандата. В замяна на връщането на земята на „Богородица със сълзите“, което включваше и предварителен договор за продажба, както и премахване на всички пречки пред урбанистичното развитие на Санта Крус, един заем на Алмансор щеше да бъде изличен — сериозна сума, с която си беше купил луксозна къща в най-богатия и модерен квартал на Севиля. Хладнокръвен като играч на покер главният управител на „Картухано“ беше го обобщил точно няколко дни по-рано, на обяда в ресторант „Бесера“, когато предложи сделката — парите са утеха, кмете.
Премина келнер и Гавира взе от подноса чаша изстуден херес. Отпи и се огледа. Между дамите във вечерни рокли и господата в костюми и вратовръзки — Гавира винаги изискваше официално облекло при такива поводи — се движеше и вторият фронт — духовниците. Негова светлост архиепископът на Севиля и Октавио Мачука се движеха бавно из залата, като очевидно споделяха впечатлението си от платното на Валдес Леал, заето за изложбата от църквата при болница „Каридад“. In Ictu Oculu — Смъртта, която гаси свещ пред короната и тиарите на император, епископ и папа. Но Гавира беше сигурен, че не картината е тема на разговора им.
— Негодници — каза кметът зад него.
Алмансор не говореше за архиепископа или банкера, имаше предвид останалите гости, които се отнасяха с него студено. Цяла Севиля знаеше, че след месец няма да е кмет. Вероятният му заместник, политик от „Андалусия за андалусците“, собствената партия на Алмансор, обикаляше наоколо и получаваше предварителни поздравления с предпазлива усмивка.
— Вземете си едно питие, кмете — каза Гавира с окуражаващо намигване.
Той му поднесе уиски от подноса и кметът погълна половината наведнъж. Погледна банкера благодарно като бито куче. Интересно е, помисли си Гавира, как живите трупове създават вакуум около себе си. Преди хората се трупаха около Маноло Алмансор, а сега никой не го доближаваше, сякаш всички се бояха да не се заразят. Такива бяха правилата на играта. В света на Алмансор нямаше милост за победените, само едно питие в навечерието на екзекуцията. Гавира стоеше и му предлагаше уиски от името на „Картухано“, след като го беше накарал да открие изложбата, отчасти защото все още се нуждаеше от него, отчасти защото след като го беше купил, чувстваше известна отговорност. Чудеше се дали един ден някой ще предлага питие и на него.