Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Просто не мога да повярвам, че е оцеляла. Направо не мога да повярвам, че тази бабичка не се е предала.
В момента, в който докторът си тръгна, останали сами във вестибюла, Райдър и Софи се спогледаха.
— Чак такъв кошмар дори и аз не бих могъл да измисля. Съжалявам, Софи — рече той.
За негова изненада Софи се засмя:
— Хайде да идем в кухнята да видим останало ли е нещо за ядене.
За ядене нямаше нищичко, и трошичка дори. Но за сметка на това имаше плъхове, огромни плъхове, които бяха вилнели из кухнята цели три седмици.
Софи сви вежди и се обърна към разтрепераната Кори:
— Стига си пищяла! Ще пробиеш тъпанчетата на господаря. Я по-добре иди при мисис Смитърз, а ние с мистър Шербрук ще идем до Лоуър Слотър да наемем помощници и да купим нещо за ядене.
— Ами да — съгласи се Райдър и учудено зяпна жена си. — А ти, Тинкър, помогни, моля те, на кочияша за конете и за багажа.
После потри ръце:
— Ама че предизвикателство, а?
18.
Не беше останало нито едно легло.
Райдър просто стоеше на вратата на голямата господарска спалня и с невиждащи очи оглеждаше оголената стая. Преди това избягваше да погледне в спалнята, понеже винаги я бе ненавиждал — беше отвратително мрачна, а и таванът й бе прекалено нисък. Френските прозорци все още бяха закрити от плътни завеси с цвят на старо злато — толкова износени, че на Райдър ужасно му се искаше Дюбюс, неговата кожа, да ги беше взели тях.
И сега нямаше нито едно проклето легло. Това вече беше много. Софи бе направо изтощена, а той самият все още беше толкова вбесен, че не беше се оставил умората да го надвие, пък и мисис Смитърз, след като погълна богатата си вечеря, бе заспала дълбоко и хъркаше ужасно. Спеше в дневната, която набързо бяха подредили за нея. Онова гадно копеле Дюбюс не беше пипнало нищичко от мебелировката на прислугата.
Райдър се обърна към Софи, която бе застанала зад него, преметнала чаршафите през ръка. Тя огледа стаята и рече:
— О, скъпи… Толкова съжалявам.
— Доколкото разбрах от добрия доктор, Дюбюс просто обяснил на всички, че цялата мебелировка се изпраща в Нортклиф Хол. Все още не мога да повярвам. Проклет да съм, Софи, аз съм си виновен за всичко!
Тя преметна чаршафите през другата си ръка и той побърза да ги поеме от ръцете й.
— Май ще се наложи да спим на одеяла. Миличката ми, толкова си уморена, че ще трябва да престана да мърморя до утре. Така ли е?
— Знаеш ли, Райдър, тази спалня хич не ми харесва.
— И на мене. Всъщност, никога не ми е харесвала. Хайде да слезем долу. Мисис Смитърз каза, че Дюбюс спял тука и се държал така, сякаш е принцът на замъка. Проклет да съм! Как можах да изляза такъв безотговорен идиот?!
— Ако не знаех от собствен опит колко ужасни са последствията, бих предложила да си намерим бутилка бренди.
Той се насили да й се усмихне:
— Знаеш ли, не е необходимо да изпиваш цялата бутилка — все пак съществува и понятието умереност.
— Понятието умереност ли? Да нямаш предвид себе си с ужасно скромния си брой жени, които държиш в хергелето си?
Ожесточение ли беше това? Добре ли чуваше? Той сведе поглед към нея и се изхили глупаво:
— Какво хергеле? Да не би Дъглас да ти е разправял нещо? Не? Позволи ми тогава да ти кажа, че в момента си имам само една кобилка — доста буйничка, с лъскав гладък косъм, с добре оформени рамене и хълбоци, и, слава Богу, много издръжлива, защото с такъв идиот за съпруг и с такава празна къща ще й се наложи да напрегне всичките си сили. А сега, Софи, преди да паднеш от умора, ела да си устроим едно гнезденце. Дюбюс, слава Богу, не е отмъкнал всички одеяла и възглавници.
— Не, той е искал само всичките мебели. Мисис Смитърз цял ден ми повтаряше, че всичките били прекрасни и че, както ми каза, повечето били от времето на проклетия Джордж Втори, а не на лудия Джордж Трети.
Райдър избухна в смях:
— Права е била. А сега да вървим да си намерим местенце, където да изпънем уморените си кокали.
Не след дълго двамата лежаха един до друг, настанени удобно дотолкова, доколкото можеха да се чувстват, легнали върху три одеяла.
— Е, поне задействахме нещата — рече Софи и без да се замисля, протегна лявата си ръка и я пъхна в дланта на Райдър. За миг той застина, после поднесе ръката й към устните си и нежно целуна китката и дланта й.
— Да — съгласи се той. — Но никак няма да е лесно, любима. Проклятие! Заслужавам да ме напердашат.
— Трябва да се съглася, че до неотдавна това ми изглеждаше прекрасна идея, но съвсем не по тази причина — в случая вината не е твоя.