![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Вече беше свикнал да живее във вселена, чиито сложности далеч надхвърляха способностите на бедния му мозък да ги проумее.
Докато изпълняваше възложената му от Уер'К'кинн задача, Хари напредваше с максималната благоразумна скорост, движейки се по следата, оставена от предишните посетители на това странно царство.
Нещо обаче го правеше подозрителен.
„Разбира се, би трябвало просто да кротувам, докато определеният ми срок изтече, после да събера камерите и да си плюя на петите, преди този район от метареалността пак да се преобрази и да се стопи около кораба ми!“
Местната зона от зловещи форми беше толкова опасна и нестабилна, логиката й бе толкова изкривена, че дори малкото меми — естественият клас живот в Е-пространството — изглеждаха плашливи, сякаш въплътените идеи също намираха района за отвратителен. Хари само веднъж зърна няколко прости концептуални същества да пасат в прерията от мъгляви кактусоподобни стволове. Повечето подвижни меми изглеждаха съвсем елементарни.
Като че ли на вселената й пукаше.
Маневреният му кораб бързо вървеше по следата на нарушителите. Обектите, изградени от реална материя, оставяха разпознаваеми признаци в Е-пространството. От всяко физическо тяло, което посмееше да навлезе в царството на материализираните абстракции, постоянно се отцепваха или изпаряваха малки частички. Те можеха да са кислородни облаци, отделяни от животоподдържаща система, или самотни атоми от метален корпус.
Следата ставаше все по-топла.
„Чудя се защо са минали оттук“, помисли си той. Най-старата следа беше от около година… ако можеше да се вярва на субективния календар, който преценяваше степента на протонен разпад. По профилите на разпръскване можеше да каже, че съдът пред него — първият нарушител, — не е по-голям от подвижната му станция.
„Трябва да са били отчаяни, за да изберат този път… или напълно да са се загубили.“
Втората следа не бе много по-късна, но произхождаше от по-масивен кораб, макар и по-малък от корвета. Той очевидно беше преследвал първия.
Известно време третият съд го объркваше. Бе минал оттук съвсем наскоро, навярно само преди дни. В следата му продължаваха да се вихрят ясно установими атоми. От станцията на Хари се протегнаха сонди, напомнящи сетивни пипаща на някакво насекомо, и установиха металокерамични профили от онези, които се свързваха с механичния живот.
Като служител на Института, Хари винаги следеше за подозрителни машинни същества. Въпреки мерките за безопасност, програмирани в тях от милиарди години, от време на време те все още проявяваха склонност към неконтролируемо възпроизводство, като използваха всички възможни суровини и се копираха във все по-големи количества.
Разбира се, този проблем беше присъщ на всички класове, тъй като свободното размножаване бе универсална особеност на живота. Дишащите кислород също бяха извършвали екологични холокости в Петте галактики и понякога бяха изтощавали планетите много по-бързо, отколкото можеха да се възстановят. Затова и миграционните закони редовно забраняваха достъпа до огромни зони от галактиката, като ги обявяваха за угарни. Но машинното възпроизводство можеше да е особено ненаситно. То често започваше в тъмни ъгълчета на вселената, които никой не контролираше. Веднъж група автономни репликатори бяха набрали достатъчно инерция, за да заграбят и използват всеки малък планетоид в Галактика трета за краткия период от десет милиона години, превръщайки всеки грам във вретеновидни машини… които после започнаха да разграждат планети. И това продължи дотогава, докато не се намеси коалиция на другите класове живот.
Но машините не бяха единствената грижа на Хари. Във времена като тези, когато цивилизацията на дишащите кислород беше въвлечена в междуособни войни, трябваше да внимава от това да не се възползва културата на дишащите водород.
И все пак следите, които регистрираше, изглеждаха по-скоро странни, отколкото опасни. Голямото количество метални атоми предполагаше, че това машинно същество навярно е повредено. Имаше и други аномалии. Сензорите му откриха аминокиселини и още някакви органични частици. Вероятно машината се придружаваше от дишащ кислород живот. Може би като товар? Понякога механоформите използваха биологични компоненти, които бяха по-устойчиви на космическите лъчи.