Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Това ще бъде всичко, погрижи се за водата — освободи го Люсиен.
— Аз знам къде е тя — гласът на Карес излезе като дрезгав шепот, тъй като насилникът бе стискал гърлото й, преди Люсиен да се намеси.
— Къде? — попита той, помагайки й да изкачи стълбите.
— На вечерята говориха за нова шаманка, която извършва церемонии в изоставения склад, до доковете. Мисля, че е отишла там — изрече Карес, почти колабираща от усилията да изкачи стълбите дори с помощта на Люсиен.
— Не се изтощавай, малката ми. Можем да дискутираме по късно, след като свалим тези мокри дрехи — предупреди я Люсиен, взе я на ръце и я пренесе до спалнята.
Бруно ги посрещна до вратата, застанал нащрек, като че ли усещаше, че нещо не е наред. Дори Бланш се събуди и от мястото си до огъня се втренчи в тях със загадъчни очи. Люсиен бързо съблече мокрите дрехи от разтрепераното тяло на Карес. Уви я в юрган, докато чакаха Паскал и Раймонд да донесат вода от кухнята за горещата баня. Настани я в един стол до огъня, разрови жарта, добави още дърва и огънят се разгоря.
— Ето, изпий това! — нареди той и й подаде кристална чаша с коняк.
Тя я взе с треперещите си ръце и я поднесе към устните си. Силната тъмна течност се изля в гърлото й с чудна топлина. Увита в одеялото пред пламтящия огън, тя почувства, че ледът в нея се разтапя.
— Какво правеше на улицата, сама в това време, без пелерина и налъми за краката? — попита меко Люсиен, като седна до нея също с чаша коняк в ръка. Тъмните му очи я гледаха, а ръката му обхвана ледените й пръсти. — Къде беше Дюбрюл?
— Аз… аз избягах от балната зала — започна тя, взирайки се в огъня, сякаш там би могла да намери отговор. — Филип беше след мен, но аз избягах от него. Не исках да разговарям с никого, не исках да чувам повече лъжи. Или, може би, бягах от истината. — Карес млъкна, без да отмества поглед от огъня, отбягвайки настоятелния поглед на Люсиен. Боеше се да види реакцията от това, което щеше да каже.
— Но коя истина те изплаши? — попита той озадачен.
— Разбрах, че името на магьосницата, за която всички говорят, е Аурора.
Тя замълча и все още не смееше да погледне към него, въпреки че усети напрежението му при споменаване на името.
— Мисля, че за момент полудях. Аз бягах… бягах от нещо, което не съществува. Мъртвите не могат да се върнат дори в Нови Орлеан. Разбира се, след това реших, че името е често срещано, но беше твърде късно да се върна. Роклята и обувките ми бяха повредени, затова се опитах да намеря пътя до вкъщи.
Тя вдигна чашата до устните си и погълна течността с цвят на амбър, неспособна да продължи да разказва.
— Ти мислиш, че Доминик извършва тези вуду ритуали? — каза тихо той, като остави чашата си и взе нейната, за да може да обгърне и двете й ръце със силните си пръсти, като че искаше да й предаде от силата си.
— Да, сигурна съм — призна Карес.
— Ще говоря с нея, но тя не е робиня. Ако иска да прави това, аз не бих могъл да й попреча — напомни й той, като продължи да гали нежно ръцете й, а очите му станаха сериозни, усещайки отчуждението й.
— Защо те плаши това, че тя посещава вуду ритуали? Мога да те уверя, че Аурора е наистина мъртва, вече седем години.
— Каква е връзката между теб и Доминик? — попита Карес, неспособна да се въздържа, а големите й сиви очи гледаха отчаяно. — Това е много повече от обещание, дадено от баща ти на нейния баща преди много години. Усещам, че има нещо повече от това. Моля те, кажи ми. Аз трябва да знам.
Очите й го молеха, надявайки се да има нещо друго, а не ужасното предположение, че Доминик го е видяла да убива жена си.
— Скъпа, не ми е лесно да говоря. Майка ми не беше добре, не добре умствено. Тя имаше халюцинации, страхуваше се. Това се дължеше на случилото й се във Франция и по пътя за Луизиана. Една сутрин, в Сан Рьогре, след като прекарала ужасна нощ, тя просто тръгнала към реката, която била придошла от пролетните течения. Майка ми вървяла право към бушуващите води. Мисля, че е искала да намери покой от преследващите я спомени. Никой, освен Доминик не я е видял. Тя я последвала и само бързата й реакция и усилено плуване спасили майка ми от удавяне, запазили живота й. От този ден насам, Доминик винаги ще има дом при семейство Сент Амант, независимо от странностите й.
— Разбирам! — отговори Карес с въздишка.
Тя искаше да му повярва и се стремеше към това с цялото си същество. Но винаги оставаше един въпрос в съзнанието й. Мразеше този глас, който й нашепваше, че има и нещо друго, но не успяваше да го заглуши.
Почукването на вратата извести, че мъжете са донесли съдовете с гореща вода. Тя уви по-плътно одеялото около голото си тяло и изчака Люсиен да отвори вратата. За нея беше добре дошло отсрочването на гнетящия я въпрос, който заплашваше да разруши доверието й в нейния непостоянен съпруг.