Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Сестринството се стреми да дърпа едновременно юздите на атреидите и на Корино — рече Джесика. — Не е ли очевидно?

— Лейди Джесика, сега обмисляме дали да приемем твоята покана, но Дънкан Айдахо следва да бъде върнат на многообичната си жена.

Болката е функция на нерви — припомни си Айдахо. — Болката идва също като светлината в очите. А усилието се дължи на мускулите, не на нервите.

Това беше много старо упражнение за ментата и той си го припомни за времето на едно вдишване, след което сгъна дясната си китка и шигъровата жица преряза артерията му.

Тйеканик скочи от стола, освободи с удар закопчалката на ремъците, отпусна ги и извика за лекар. Куп прислужници начаса влетяха през вратите, маскирани умело в дървената облицовка на стаята.

В Дънкан винаги се е таяла капка безразсъдство — помисли Джесика.

Фарад’н се взря в нея, докато лекарите се грижеха за Айдахо.

— Не за това си сряза китката — каза тя.

— Така ли? А аз помислих, че просто е искал да си тръгне.

— Не се прави на глупак. И недей да се преструваш пред мен.

Той се усмихна:

— Много добре знам, че Алая ще ме премахне. Дори от „Бин Джезърит“ не вярват, че бих приел.

Джесика внимателно го погледна. Какво ли можеше да се очаква от тази млада издънка на династията Корино? Никак не му се удаваше да се преструва на глупак. Отново си спомни думите на Лито, че й предстои среща със занимателен ученик. Айдахо твърдеше, че и Проповедникът го е очаквал. А как искаше да се срещне с този проповедник!

— Ще пратиш ли Венсика в изгнание? — попита тя.

— Струва ми се разумно — отговори Фарад’н.

Джесика погледна към Айдахо. Лекарите бяха привършили своята работа. Сега придържащите приспособления в преносимото кресло бяха по-малко опасни.

— Ментатите са длъжни да внимават с несъмнените истини — рече тя.

— Уморен съм — отвърна Айдахо. — Просто не можеш да си представиш колко съм уморен.

— Щом към лоялността се прибягва прекалено често, тя също се износва — вметна Фарад’н.

Джесика отново се взря в него с внимателно опипващ поглед.

Когато я видя, той помисли:

След време със сигурност ще ме опознае и това ще е много ценно. Моя собствена бин-джезъритка — предател! Единственото, което нейният син е имал в повече от мен. Сега нека просто ме зърне. Останалото ще открие по-късно.

— Почтена размяна — каза Фарад’н. — Приемам твоето предложение при твоите условия.

Той прати послание на немия до стената чрез сложни знаци с пръсти. Стражът кимна. Фарад’н се наведе към контролните механизми на креслото и освободи Джесика.

— Господарю, сигурен ли сте? — попита Тйеканик.

— Не стана ли така, както предполагахме? — отговори с въпрос Фарад’н.

— Да, но…

Младежът леко се засмя и се обърна към Джесика:

— Тйек няма доверие на моите източници. Човек научава от книгите и ролките с филмова лента, че нещо може да бъде направено. Но истинското научаване изисква сам да го направиш.