Отчет на Стилгар пред Комисията в Ландсрада
Фарад’н внимателно следеше Дънкан Айдахо с помощта на системата за наблюдение, търсейки нишка към странното поведение на този човек. Беше ранен следобед и Айдахо стоеше пред помещенията, отредени за лейди Джесика, очаквайки тя да го приеме. Дали щеше да го направи? Разбира се, светата майка добре знаеше, че ги следят. И все пак, дали ще го приеме?
Фарад’н се намираше в стаята, от която Тйеканик бе ръководил обучението на Лаза тигрите. Впрочем тази стая бе строго засекретена защото съдържаше забранени инструменти и приспособления изработени от ръцете на иксианци и тлейлаксианци. Оперирайки с ключовете от дясната си страна, Фарад’н можеше да наблюдава Айдахо от шест различни ъгъла, а така също и да се прехвърли в апартамента на лейди Джесика, където техниката за шпиониране с нищо не отстъпваше по съвършенство.
Очите на Айдахо притесняваха Фарад’н. Осеяните с точици очни ябълки, които на Тлейлакс бяха дадени на голата във възстановителните резервоари, правеха техния притежател напълно различен от останалите човешки същества. Фарад’н докосна своите клепки, долавяйки твърдата повърхност на постоянно носените контактни лещи, скриващи плътносиния цвят на дълбоко пристрастен към подправката. В очите на Айдахо със сигурност се отразяваше съвсем друг свят. Би ли могло да бъде иначе? Фарад’н бе почти готов да се свърже с хирурзи от Тлейлакс, за да получи търсения от него отговор.
А защо Айдахо направи опит да се самоубие?
Наистина, това ли се опита да направи? Не може да не е знаел, че няма да го допуснем.
Той продължава да бъде плашеща загадка.
Тйеканик искаше да го задържи на Салуса или да го убие. Може би второто беше за предпочитане.
Фарад’н превключи на фронтален план. Айдахо бе седнал на твърда пейка до вратата на апартамента на лейди Джесика. Фоайето представляваше помещение без прозорци, а дървената светла облицовка на стените бе украсена с изображения на копиеносци. Не бе напускал мястото си повече от час и очевидно беше готов да чака там до безкрайност. Фарад’н се наведе към екрана. Преданият и ненадминат фехтовач на атреидите, инструкторът на Пол Муад’Диб, бе получил благосклонен подарък от времето през годините, прекарани на Аракис. Той се бе появил отново с младежка стъпка. Разбира се, задължителна е била и строгата диета с подправката. Не по-малко впечатляващ изглеждаше и обменният баланс, осигуряван винаги от тлейлаксианските резервоари. Дали Айдахо си спомняше нещо от своето минало преди резервоарите? Никой от завърналите се чрез тях към живота не се осмеляваше да го твърди със сигурност. Каква загадка бе този гола!
Отчетите с данни за смъртта му се намираха в библиотеката. Сардукарът, нанесъл смъртоносния удар, съобщаваше за неговата сила и мъжество — деветнайсет воини бяха убити от Айдахо, преди да го повалят. Деветнайсет сардукари! Струваше си тялото му да бъде отнесено в резервоарите за възвръщане към живота. Но тлейлаксианците го бяха превърнали и в ментат. В отново създадената плът сега живееше необикновено същество. Какво ли бе себеусещането на човека-компютър в допълнение към всичките му други дарби?
А защо направи опит да се самоубие?
Фарад’н познаваше собствените си качества и не хранеше почти никакви илюзии за себе си. Той беше историк-археолог и умееше добре да преценява хората. Нуждата го бе принудила да привлича онези, които биха му служили, както и внимателно да изучава атреидската династия. Възприемаше я като цената, винаги предявявана от аристокрацията. Управлението изискваше проницателно познаване на онези, които разполагат с личната ти власт. Не един и двама владетели се бяха сгромолясали заради грешките и невъздържаността на своите служители.
Внимателното проучване на атреидите разкриваше превъзходния им талант при избора на изпълнители на тяхната воля. Те се бяха научили да поддържат предаността и усърдието на своите воини.
![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
