![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Ето така Лито неусетно си припомни познания, заключени в паметта му. Важен беше този урок за работата на съзнанието. Само паметта не беше достатъчна, дори многостранна памет като неговата, ако не станеха известни пътищата за нейното използване. В Джакуруту трябваше да има вода, ветроуловителен капан, както и всичко необходимо за сийч на свободни. Към това се добавяше несравнимото обстоятелство, че нито един свободен не бе дръзнал да отиде там. Мнозина от младите дори не знаеха, че Джакуруту е съществувал. Да, те бяха чували за Фондак, но само като за сборище на контрабандисти.
А то беше отлично за скривалище на мъртвец — заедно с контрабандистите и измрелите преди много време.
Благодаря ти, Стилгар.
Червеят се умори преди зазоряване. Лито слезе от него, наблюдавайки го, докато потъваше между дюните, движещ се по начин, типичен за тези същества. Щеше да се зарови дълбоко и несъмнено в лошо настроение.
Трябва да пропусна деня — помисли той.
Изправи се на върха на една дюна и обходи с поглед всичко наоколо — пустота, пустота, пустота. Само начупената диря на изчезналия червей бе пробив в скучната пясъчна еднаквост.
Тихият вик на нощна птица прозвуча в отговор на първата зелена ивица светлина откъм хоризонта на изток. Лито се окопа в пясъчното укритие, наду около тялото си влагосъхраняващата палатка(*) и насочи върха на пясъчния шнорхел(*) към въздуха.
Дълго преди идването на съня той лежеше в непобедимата тъмнина, обмисляйки решението, което бяха взели с Ганима. То не бе никак лесно, особено за нея. Не се бе осмелил да сподели със сестра си нито цялото свое проникновение, нито всички доводи, до които беше достигнала мисълта му. Сега преценяваше това проникновение като истинска визия, а не като сън. Всъщност най-странен бе фактът, че той я беше видял като визия в друга визия. Ако съществуваше някакво доказателство, което можеше да го убеди, че баща му е жив, то бе именно това видение във видението.
Животът на пророка ни затваря в мястото, където прониква неговият вътрешен поглед — каза си Лито. — Един пророк би могъл да се освободи от своята визия само ако възсъздаде собствената си смърт като противовес. — Именно така изглеждаха нещата в двойното му проникновение и сега той ги разчепкваше заради избора, направен от самия него. — Горкият Йоан Кръстител — помисли. — Ако беше имал смелостта да умре по друг начин… А може би изборът му е бил най-смелият. Откъде бих могъл да знам какви други възможности е имал? Впрочем как бих могъл да знам и какви възможности за решение е имал моят баща?
Той въздъхна. Да обърне гръб на баща си бе все едно да извърши предателство към Бог. И все пак Империята на атреидите имаше нужда от разтърсване. Тя се бе принизила до най-лошите видения на Пол. С какво непредвидено безучастие унищожаваше хора! Всичко се правеше без мисъл за последствията. Пружината на една религиозна лудост бе навита почти до скъсване и оставена да се развива сама.
Ние сме затворени във визията на моя баща.
Лито знаеше, че изходът от тази лудост минава по Златната Пътека. Баща му го бе видял. Ала хората можеха да се отклонят от нея и да се върнат назад към времето на Муад’Диб, взимайки го за по-добра епоха. Човешкият род трябваше да премине през опита на алтернативата пред самия Муад’Диб. Инак никога нямаше да разбере собствените си митове.
Сигурност. Мир… Благоденствие…
При възможност за избор не оставаше почти никакво място за съмнение на какво щяха да се спрат поданиците на Империята.
Въпреки всичко те ме мразят — помисли той. — Мрази ме и Гани, въпреки всичко.
Дясната ръка го засърбя и Лито си спомни за ужасната ръкавица, видяна в двойното проникновение. Ще бъде — каза си. — Да, ще бъде.
Аракис, дай ми сила.
Неговата планета оставаше мощна и жива. Пясъкът й притискаше здраво влагосъхраняващата палатка. Дюн беше гигант, преброяващ своите богатства. Мамещо създание, едновременно красиво и невероятно грозно. Единствената й ценност бе пулсът на нейната собствена мощ, независимо от начина, по който тя е натрупана. Атреидите притежаваха тази планета така, както мъж притежава пленена любовница, или както „Бин Джезърит“ притежаваше своите сестри.
Не бе случайно, че Стилгар ненавиждаше жреците-търговци.
Благодаря ти, Стилгар.
Лито си припомни красотите на някогашния живот в сийча преди идването на имперските технократи, а мислите му течаха плавно, както — той добре го знаеше — текат сънищата на Стилгар. Животът беше съвсем друг преди светоглобусите и лазестрелите, преди орнитоптерите и комбайните за подправка: майки с кафява кожа и бебета, провиснали на хълбоците им; лампи, които горяха масло от мелинджа посред плътна канелена миризма; наиби, убеждаващи своите хора, макар добре да знаеха, че нищо не може да стане по принуда. Истинско гъмжило от живот в мрака на браздите, изсечени в камъка…