![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Джесика и Айдахо бяха въведени в залата за аудиенции, надлежно овързани в суспенсорни кресла. И двамата бяха обездвижени от смъртоносните тънки нишки шигърова жица, които срязваха плътта дори при най-незначителна съпротива. Двамина бойци от сардукарските легиони ги пренесоха, провериха ремъците и излязоха безмълвно.
Предупреждението наистина бе ненужно. Джесика веднага видя въоръжения ням мъж, застанал до стената от дясната й страна със старо, но достатъчно ефикасно метателно оръжие в ръка. Тя обходи с поглед екзотичната украса на залата. Широките листа на рядък вид евкалипт бяха гарнирани с перли и сплетени така, че оформяха централната част на сводестия таван. Подът под нея беше подреден от редуващи се ромбовидни дървени блокчета и правоъгълни плочки от броненосец, оградени с кости, разположени челно една срещу друга след отрязване с лазер и полиране. Добре подбрани, груби, но ярко оцветени тъкани украсяваха стените, оформяйки сложен разтеглен мотив, на фона на който изпъкваше символът на Лъва в четири крайни позиции. Наследниците на починалия Шедъм V настояваха за правото си над тези символи. Лъвовете бяха изработени от злато, непреминало през фини операции.
Фарад’н бе решил да приеме прав пленниците. Той носеше къси униформени панталони и лека копринена куртка с позлата, отворена около врата. Единственото украшение, вляво на гърдите му, беше разкошен княжески знак на царствената фамилия, представляващ избухване на звезда. Придружаваше го башарът Тйеканик, с жълтеникавата униформа на сардукар, обут в тежки ботуши; кобур до токата на поясния му ремък обгръщаше лазестрел(*) с богата украса. Тйеканик, чиито груби черти Джесика познаваше от бин-джезъритските доклади, бе застанал на три крачки вляво и малко зад Фарад’н. Близо до стената, точно зад двамата, бе поставен единичен трон, изработен от черно дърво.
— Е — каза Фарад’н, обръщайки се към Джесика, — имаш ли нещо да ни кажеш?
— Бих попитала защо сме така овързани? — изрече тя, кимвайки към шигъровата жица.
— Току-що получихме сведения от Аракис, които обясняват присъствието ви тук — отвърна Фарад’н. — Може би сега ще ви освободя. — Той се усмихна. — Ако вие…
В този миг майка му влезе през официалната парадна врата, намираща се зад задържаните.
Венсика премина бързо покрай Джесика и Айдахо, без да ги погледне, предлагайки на вниманието на Фарад’н малък вестителски куб, който самата тя включи. Младежът загледа внимателно светещата страна на куба, като от време на време хвърляше поглед и към Джесика.
Страната помръкна и той върна куба на майка си, посочвайки към Тйеканик. Докато тя изпълняваше нарежданията му, Фарад’н погледна свъсено пленничката.
Венсика застана от дясната страна на сина си, с изгасналия куб в ръка, скривайки го отчасти в гънка на бялата си рокля.
Джесика погледна вдясно към Айдахо, но той не реагира.
— В „Бин Джезърит“ са недоволни от мен — каза Фарад’н. — Според тях аз съм виновен за смъртта на твоя внук.
Лицето на Джесика не изразяваше нищо, докато тя си помисли: И така, следва да се вярва на разказа на Ганима, освен ако… Не обичаше да подозира неизвестното.
Айдахо затвори очи и ги отвори отново, за да срещне погледа на светата майка. Тя продължаваше да гледа към Фарад’н. Айдахо й бе разказал за своето видение-раджия, но Джесика не прояви интерес. Не знаеше как да тълкува тази липса на емоция от нейна страна. Очевидно прозираше нещо, което не бе пожелала да разкрие.
— Ето какво е положението — рече Фарад’н и продължи да обяснява онова, което бе научил за събитията на Аракис, без да пропуска и най-дребния детайл. Приключи с думите: — Твоята Ганима е жива, но според докладите е под попечителството на лейди Алая. Би трябвало да си доволна.
— Ти ли уби моя внук? — попита Джесика.
Фарад’н отговори с безукорна искреност в гласа си:
— Не. Наскоро научих за заговор, но не съм го замислял.
Джесика погледна към Венсика, видя злорадото изражение по сърцевидното й лице и помисли: Нейно дело е! Лъвицата крои планове в полза на своето чедо. Но това беше игра, за която би могла да съжалява цял живот.