![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
В този смисъл действията на Айдахо не изглеждаха типични.
Защо ли?
Фарад’н присви очи, опитвайки се да проникне под кожата на този мъж. Голата оставяше впечатление за трайност, за нещо, което не би могло да се износи. Той бе олицетворение на самостоятелно, високоорганизирано и хармонично цяло. Тлейлаксианските резервоари сякаш бяха въвели в действие някаква извънчовешка съставка. В този човек се чувстваше самообновяващо се движение, сякаш живееше в съответствие с неизменни закони, започвайки всеки път отначало. Движеше се в строго определена орбита, а неговата издръжливост и трайност бяха като на планета, която обикаля около своята звезда. Отговаряше на натиска, без да се разпада на парчета; само леко преместваше орбитата, запазвайки по такъв начин всичко значимо.
Защо си сряза китката?
Независимо от конкретния мотив, той го бе направил заради атреидите, в името на неговата управляваща династия. Те бяха звездата, около която обикаляше.
Нещо го кара да вярва, че моето решение да задържа лейди Джесика тук увеличава силата им.
Ментатът мисли по опосредстван начин — припомни си Фарад’н.
Така разсъжденията придобиваха по-голяма дълбочина. Ментатите също грешаха, но твърде рядко.
Стигнал до това заключение, Фарад’н едва не повика помощниците си, за да им нареди да отпратят и лейди Джесика, и Айдахо. Спря миг преди да го стори и се отказа. И двамата — голата-ментат и бин-джезъритската вещица — оставаха пулове с непозната стойност в играта за власт. Айдахо трябваше да си отиде, тъй като в противен случай размириците на Аракис бяха неизбежни. А Джесика щеше да остане тук, за да може династията Корино да извлече полза от нейните необикновени познания.
Фарад’н разбираше, че играе сложна и смъртоносна игра. Но той от години се готвеше за подобна възможност — още когато бе осъзнал, че е много по-интелигентен и чувствителен от заобикалящите го. Откритието го бе стреснало като дете, което щом порасна, гледаше на библиотеката едновременно като на спасителен пристан и учител.
Ала сега го измъчваха съмнения дали наистина притежава способности за подобна игра. Вече бе отстранил майка си и нейните съвети, които винаги бяха представлявали опасност за него. Тигрите! Тяхното обучение бе отвратително деяние, а използването им — същинска глупост. Колко лесно беше да ги уличат! Венсика трябваше да бъде благодарна, че се отърва само с изгонване. Съветът на лейди Джесика в случая съвпадна великолепно с неговите потребности. Светата майка трябваше да бъде принудена по някакъв начин да разкрие мисловните ходове на атреидите.
Колебанията му постепенно изчезваха. Замисли се отново за нарастващата безпощадност и издръжливостта на своите сардукари, причина за което бе собствената му заповед за безмилостно обучение и отказ от всякакви удобства. Сардукарските легиони оставаха малобройни, но отново всеки войн бе равностоен на свободните. Ала и това беше недостатъчно, докато Аракийнският договор ограничаваше относителния обем на силите. Свободните можеха да го победят със своята многочисленост, освен ако гражданската война не ги умори и отслаби.
Още беше много рано за открито сражение с тях. Трябваше му време. Необходими бяха нови съюзници от недоволните Големи династии и новопоявилите се мощни групировки на Малките династии(*). Налагаше се да търси нов подстъп към финансите на ПОСИТ. Да, наистина му трябваше време, за да станат по-силни неговите сардукари, докато свободните отслабват.
Фарад’н отново погледна към екрана, който показваше търпеливия Айдахо. Защо ли голата искаше да види лейди Джесика тъкмо сега? Не можеше да не знае, че ги следят, че всяка тяхна дума и жест се записват и подлагат на анализ.
Защо?
Фарад’н премести погледа си от екрана към поличката до контролното табло. На бледата светлина различи ролките със запис на последните отчети от Аракис. Шпионите му проявяваха усърдие, заради което трябваше да ги похвали. Много неща в докладите го обнадеждаваха и му доставяха удоволствие. Той затвори очи и по-важните места в тях потекоха през мисълта му със странната си редакция, използвана за ограничаване обема на материала:
Тъй като планетата става плодородна, свободните забравят натиска, произтичащ от нуждата от налична обработваема земя, а техните нови общности губят традиционния си характер на укрепен сийч. От детството си свободните са били поучавали в канона на старата култура: „Обичай познанието на собственото си битие — сийчът представлява сигурна опора, от която тръгваш към света и вселената,“