Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Харесва ми начинът, по който Дънкан мисли. Внимавай!

— Той е гола-ментат — напомни Фарад’н. — Можем да го подложим на смъртно изпитание и пак да не получим никакъв отговор.

— И все пак не бива да отхвърляме допускането, че се опитват да ни изиграят — настоя Тйеканик.

Джесика усети, че е дошъл моментът да направи своя ход. Трябваше само мъката на Айдахо да го задържи още в ролята, която сам си бе избрал. Никак не й се харесваше да го използва по този начин, но се налагаше поради съображения от по-висок ранг.

— В самото начало — започна тя — мога да обявя публично, че дойдох тук по свое собствено желание.

— Интересно — вметна Фарад’н.

— Длъжен си да ми повярваш и да ми осигуриш пълна свобода на Салуса Секундус — продължи Джесика. — Не би трябвало да има никакво съмнение, че действам или говоря по принуда.

— Как ли пък не! — възкликна Венсика.

Фарад’н не й обърна внимание.

— Какъв е твоят аргумент? — попита той.

— Че съм пълноправен пратеник на Сестринството с цел да се заема с твоето образование.

— Но Сестринството осъжда…

— И тъкмо това налага решително действие от твоя страна.

— Не й вярвай! — обади се Венсика.

Фарад’н погледна към нея и крайно вежливо заяви:

— Майко, ако още веднъж ме прекъснеш, ще наредя на Тйек да те изведе. Той чу съгласието ти за официалното предаване на властта. Това го задължава да слуша именно мен.

— Казвам ти, че тя е вещица!

Венсика погледна към немия, застанал до отсрещната стена.

Фарад’н се поколеба и попита:

— Какво мислиш, Тйек? Омагьосват ли ме?

— Според мен — не. Тя…

— Тя е навила и двама ви на пръста си!

— Хайде, майко — отсече Фарад’н с леден тон.

Венсика сви юмруци, опита се да каже нещо, но само рязко се обърна и напусна помещението.

Обръщайки се отново към Джесика, Фарад’н попита:

— Дали Сестринството ще одобри моята постъпка?

— Да, със сигурност.

Той за миг претегли нейния отговор и после се засмя със стиснати устни:

— Каква е крайната цел на Сестринството?

— Да се ожениш за моята внучка.

Айдахо погледна въпросително към Джесика и се накани да каже нещо, но премълча.

— Дънкан, какво имаш да добавиш? — попита Джесика.

— Щях да напомня, че школата „Бин Джезърит“ иска това което винаги е искала — вселената да не се намесва в нейните дела.

— Очевидно правилно разсъждение — кимна Фарад’н, — но трудно разбирам какво целиш с него.

Веждите на Айдахо се свиха така, както не можеше да направи тялото му заради шигъровата жица. Усмивката му беше смущаваща.

Фарад’н я зърна и се завъртя рязко към пленника.

— Забавлявам ли те?

— Цялата постановка ме забавлява. Някой от семейството ти е компрометирал Космическото Сдружение(*), ползвайки го за пренасяне на приспособления за убийство на Аракис, а тяхното предназначение просто не може да се прикрие. Обидил си „Бин Джезърит“ с насилствената смърт на човешко същество от мъжки пол, което им е трябвало, за да продължат своята програма за целенасочено размножаване…