Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Фарад’н погледна към Айдахо с озадачен и намръщен израз:

— Ментат, искам да разбера какво представлява за теб Проповедникът.

— Той уреди прехвърлянето дотук. Разменихме по-малко от десет думи. Други действаха заради него. Той би… Той би могъл да бъде Пол Атреидски, но нямам достатъчно данни, за да съм уверен. Знам със сигурност само това, че за мен беше крайно време да замина, а той разполагаше с необходимото за случая.

— Спомена, че ти е бил погоден номер — напомни Фарад’н.

— Алая се надява, че ще ни убиеш тихомълком и ще прикриеш всички доказателства — отвърна Айдахо. — След като тя се отърве от лейди Джесика, ползата от мен ще бъде кръгла нула. Както и за самата лейди Джесика — след като изпълни задачите на Сестринството, повече няма да им е нужна. Алая сигурно ще му потърси сметка, но те ще спечелят.

Джесика затвори очи и се концентрира. Той бе напълно прав! Долавяше непоколебимостта на ментат в неговия глас, както и дълбочината на искрената преценка. Моделът безотказно съвпадна с отреденото му място. Пое два пъти дълбоко дъх и превключи себе си в мнемоничен унес; мисълта й обходи наличните данни и излезе от транса, а тя отново отвори очи. Всичко бе направено, докато Фарад’н измина само три крачки, отдалечавайки се от нея, за да застане на около лакът разстояние от Айдахо.

— Нито дума повече, Дънкан — нареди Джесика и помисли с тъга как Лито я бе предупреждавал да се пази от придобитото в „Бин Джезърит“ обучение.

Готовият да продължи Айдахо затвори уста.

— Тук заповеди давам аз — рече Фарад’н. — Продължавай, ментате.

Айдахо мълчеше.

Фарад’н леко се извърна и загледа Джесика.

Тя бе съсредоточила поглед в по-далечната стена, преценявайки стореното от голата и моментния унес. Разбира се, в „Бин Джезърит“ не се бяха отказвали от заниманията си с родословието на атреидите. Но те искаха да упражняват контрол върху самия Куизъц Хадерах и бяха вложили прекалено много в продължителната програма за целенасочено създаване и отглеждане. Те целяха пряк сблъсък между атреидите и Корино, за да поемат ролята на арбитри. Дънкан наистина беше прав. Искаха да имат власт едновременно над Ганима и Фарад’н. Това бе единственият възможен компромис. Странно как Алая не го бе забелязала. Джесика преглътна на сухо. Алая… Изчадието! Ганима с право я съжаляваше. Но кой ли щеше да жали самата нея?

— Сестринството обеща да те сложи на трона, с Ганима като твоя съпруга — каза Джесика.

Фарад’н отстъпи крачка назад. Нима вещицата можеше да чете мисли?

— Те действаха потайно и без знанието на майка ти — продължи Джесика. — А на теб казаха, че не съм осведомена за техния план.

Реакцията бе ясно изписана върху лицето на Фарад’н. Колко прям бе той. И всичко се оказа истина — от началото до края. Айдахо демонстрира изкуството си на ментат, прозрял същността на нещата, въпреки ограничената налична информация.