![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Насочвайки отново вниманието си към Фарад’н, Джесика каза:
— Сестринството твърди, че ти си го убил.
Фарад’н се обърна към майка ся:
— Покажи й съобщението.
Понеже Венсика се поколеба, той настоя с нотка на гняв, която Джесика не пропусна да забележи:
— Казах ти да й го покажеш!
Пребледнялата Венсика насочи челната страна на куба-вестител към Джесика и го включи. Думите потекоха, следвайки движенията на очите й.
„Съветът на «Бин Джезърит» от Уалах IX(*) отправя официален протест срещу династията Корино заради убийството на Лито Атреидски. Доводите и доказателствата са предоставени на Вътрешната комисия по сигурността на Ландсрада. Ще бъде подбран неутрален терен, а името на съдията ще стане известно на всички страни за одобрение. Вашият незабавен отговор е абсолютно необходим.
Сабит Рекуш от името на Ландсрада“
Венсика се обърна към сина си.
— Как смяташ да отговориш? — попита Джесика.
— Тъй като моят син — поде Венсика — още не е встъпил официално в длъжността на глава на династията Корино, аз ще… Къде отиваш?
Въпросът й беше отправен към Фарад’н, който едновременно с последната й реплика се бе обърнал и тръгнал към страничната врата, в близост до внимателно следящия събитията ням мъж.
Фарад’н спря и отвърна през рамо:
— Връщам се при моите книги и останалите ми занимания, които са много по-интересни за мен.
— Как се осмеляваш? — почти извика Венсика и ярка червенина я заля от врата към бузите.
— Осмелявам се да върша съвсем малко лични неща — отговори Фарад’н. — А ти взимаш вместо мен решения, които намирам за безкрайно отвратителни. Отсега нататък или аз самият ще решавам от мое име, или можеш да си потърсиш друг наследник на династията Корино.
Джесика огледа бързо участниците в словесното стълкновение, съзирайки непресторения гняв на Фарад’н. Башар-адютантът се бе изпънал вдървено, сякаш за да покаже, че не е чул нищо. Венсика се колебаеше, готова да запищи от бяс. Фарад’н убедително демонстрираше, че е склонен да приеме всякакъв резултат от последното хвърляне на зара. Джесика искрено се възхити от заетата от него позиция, съзирайки твърде много неща в противопоставянето му, които биха се оказали полезни за нея. Изглежда решението да бъдат изпратени тигрите-убийци по петите на нейните внуци беше взето без съгласието на Фарад’н. Можеше да има съвсем малко място за съмнение в правдивостта на твърдението, че е научил за заговора, след като изпълнението му вече е било започнало. Както и гневът в очите му…
Разтрепераната Венсика въздъхна шумно и отсече:
— Много добре. Утре ще бъде официалната церемония по предаването на властта. Но още отсега можеш да я упражняваш авансово.
Тя отправи бърз поглед към Тйеканик, ала башарът не се нае да го посрещне.
Пух и пера ще хвърчат между сина и майката, щом напуснат това място — помисли Джесика. — Но ми се струва, че той спечели.
После върна хода на разсъжденията си към посланието на Ландсрада. Сестринството бе направило фин подбор на своето пратеничество, което говореше положително за планираното от страна на „Бин Джезърит“. В официалното съобщение бе скрито послание, предназначено единствено за Джесика. Дори само този факт подсказваше, че шпионите на Сестринството знаеха за нейното положение; нещо повече — те бяха преценили великолепно и добронамереността на Фарад’н, предвиждайки, че той ще я демонстрира на своята пленница.
— Бих искала да чуя отговора на въпроса си — каза Джесика, обръщайки се към него.
— Лично ще заявя на Ландсрада, че нямам нищо общо с убийството — отвърна Фарад’н. — Освен това ще добавя, че споделям отвращението на Сестринството към начина, по който е извършено, макар че не мога да бъда съвсем недоволен от крайния резултат. Приеми моите извинения за скръбта, която тези думи ти причиняват. Съдбата преминава навсякъде.
Съдбата преминава навсякъде! — помисли Джесика.
Това беше любима пословица на нейния дук, а в начина, по който бе казана, се съдържаше намек, че Фарад’н го знае. Положи усилие да отхвърли възможността за действителната смърт на Лито. Трябваше да се предполага, че страховете на Ганима за нейния брат са предизвикали пълното разкриване на плана на близнаците. Контрабандистите биха предоставили на Гърни възможността да се срещне с Лито, така че кроежите на Сестринството щяха да бъдат реализирани. Налагаше се момчето да бъде подложено на изпитанието. Задължително. Без него Лито бе обречен така, както бе обречена и Алая. А също и Ганима… Е, към проблема можеше да се върне и по-късно. Просто нямаше възможност за изпращане на предроден преди светата майка Гайъс Хелън Мохайъм.