Проклятието на Пандора

— Тъй като не открих радиация — отговори Мърсър, мисля, че труповете са били преместени в друга пещера и затворени вътре от двамата оцелели, за да се предпазят.

— Смяташ, че ги е убило изтичане на радиация?

— Какво друго би могло да бъде? Всички са умрели едновременно. В противен случай щяха да избягат с подводницата. Мъжът в Кемп Декейд й другият на входа горе трябва да са били на повърхността, когато пещерата е била облъчена. Може би са изчакали горе радиацията да намалее до безопасно ниво и после са се върнали под земята. След това може да са пренесли труповете в някоя странична пещера и да са ги заровили.

— Но защо не са били убити от остатъчната радиация в труповете? — попита Аника. — Двамата мъже, които намерихме, още са радиоактивни след шейсет години.

— Не знам.

— Германците сигурно са имали защитни облекла — предположи Ервин.

— Защо офицерът от военноморския флот не го е използвал, докато е отварял кутията, когато С-97 е прелетял?

Никой нямаше отговор на въпроса на Айра.

— Да се приближим до кутиите, където е по-топло, и да обсъдим възможностите за избор — предложи Мърсър. — Имам изненада и идея.

— Ей сега ще дойда — каза Айра и се върна в пещерата с инструментите.

Всички седнаха и Мърсър извади от раницата си почти пълна бутилка бренди.

— Това е изненадата.

— Не ми позволи да взема видеокасетите за баща ми, а си донесъл алкохол? — ядоса се Марти. — Не е честно.

— Казах да вземете само най-необходимото. — Мърсър отпи от шишето. — Смятам алкохола за крайно необходим. Ако не искаш, откажи се от дажбата си в полза на някой друг.

— Не съм казал такова нещо — отстъпи Марти. — А каква е идеята ти?

Някакво бръмчене попречи на Мърсър да отговоря. От работилницата светна ярък блясък, който вцезапно угасна.

— По дяволите! — изруга Айра. След миг светлината отново заблестя и този път не угасна.

— Какво направи? — извика Мърсър.

Ласко излезе от пещерата с инструментите, ухилен до уши.

— Проверявах едно предчувствие — каза той. — Забелязах, че пагоните и копчетата на униформата на трупа горе са от инженерните войски на немския военноморски флот. Мъжът е бил главен инженер на подводницата. Тъй като и аз съм механик, предположих, че той е прекарал последните десет години от живота си в грижа всичко тук да работи без засечка. И наистина е било така. Аз бих направил същото.

— През петдесетте години, откакто е умрял, металът не е ли ръждясал? И горивото не се е ли е развалило? — попита Ервин.

— При нормални условия това място би приличало на склад за метални отпадъци, но заради ниската температура тук почти няма влажност. Нищо не ръждясва. По дяволите, месинговите копчета на униформата са съвсем леко потъмнели! А колкото до горивото, германците са използвали дизел с ниска точка на помътняване за полярни условия. Трябваше само да източа водата от дъното на един от варелите, да прецедя утайката и да я загрея, така че парафинът отново да се върне в разтвора. Наложи се да форсирам генератора, за да изхвърля керосина, който германският ни приятел е използвал като средство против ръждата, но след еднадве минути ще заработи равномерно и плавно, когато се смаже.