Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Колко гориво ще ни трябва? — попита Марти, оглеждайки стотината варели, наредени до подводницата. Работата щеше да бъде изтощителна.
— Сега ще изчисля. Този клас подводници имат два шестцилиндрови дизелови двигателя, които движат съда с около шестнайсет възела надводен ход, и двойни комутаторни електрически мотори, произвеждащи близо петстотин конски сили за пълен подводен ход седем възела. — Айра погледна нагоре, докато пресмяташе наум, и после се ухили лукаво. — Това означава, че ще ни трябва всичкото гориво, което можем да натоварим на борда.
— Точно от това се страхувах.
Преносимите лампи бяха свързани с генератора. Мърсър и другите се заловиха за работа, а Айра влезе в подводницата. Бяха подготвили петдесет варела, когато той се появи отново. Аноракът, грейката и лицето му бяха изцапани.
— Какво е положението? — попита Мърсър.
— Онзи инженер е знаел какво прави, по дяволите — засмя се Айра. — Виждал съм нови коли, току-що излезли от завода, които са в по-лошо състояние от тази антика.
— Мислиш ли, че ще заработи?
— Определено. Притеснявах се за гумените уплътнители и маркучи, но те са обработени с нещо. Би трябвало да останат твърди, когато се нагреят. За всеки случай ще включа само единия двигател и ще приготвя маркучите на другите два за резерв.
— А акумулаторите? Ще трябва да ги заредим, ако ще се махаме оттук.
— Инженерът е източил солната киселина от тях и я е налял в големи стъклени бутилки, затова не са разядени. Започнах да ги пълня. Ще бъдат достатъчно заредени, за да излезем от лагуната и да стигнем до повърхността.
— Най-важното е да сме сигурни, че ще се потопим, когато Рат пристигне. После ще мислим как да изплаваме горе.
— В такъв случай ще започна да наливам дизел в главните резервоари. Ще използваме компресора на подводницата, за да изхвърлим водата от баластните цистерни, когато решим да се издигнем.
Мърсър погледна часовника си и се изненада, че минава полунощ. От двайсет часа непрекъснато бяха в движение.
— Ще го направим, но след като поспим няколко часа.
— Къде са Аника и Ервин, по дяволите? — зачуди се Марти, седна на каменния под и се подпря на един от варелите.
— Очевидно са намерили нещо интересно — отговори Айра и отново отиде в подводницата.
Хилда пое задълженията си на готвачка, а Мърсър тръгна да търси Аника. Тя се бе прегърбила на бюрото в най-големия кабинет. Ервин Пул спеше на протрито канапе. Мърсър докосна рамото на Аника, тя се стресна и се събуди.
— Господи! Много съжалявам! — Аника видя, че Ервин също се е предал на умората. — Четяхме и решихме малко да си починем…
— Няма проблем — усмихна се Мърсър. — И ние спряхме да работим. Открихте ли нещо?
— Всичко — отговори тя и очите й блеснаха. — Имена, дати, заповеди, процедури, извършената работа. Ако се измъкнем оттук, с „Кол АГ“ е свършено.
— А двамата оцелели оставили ли са нещо като дневник?
— Точно това четеше Ервин.
Ученият се събуди, когато чу името си, и си намести очилата.
— Ти се оказа прав в много от изводите си, Мърсър. Единият е бил роб, евреин на име Изидор Шилд, а другият — главният инженер на подводницата Волфганг Рослер. Те са били на глетчера, когато една от кутиите на Пандора паднала от крана и съдържанието й се изсипало. Радиоактивна експлозия убила всички в пещерата един час след като прибрали разпилените парчета в друга кутия. Шилд и Рослер останали навън две седмици, треперели от студ и гладували, докато решили, че е безопасно да се върнат долу. Защитните облекла на германците били непокътнати и ги предпазили от радиацията, докато премествали труповете в изкоп, който после затворили, като взривили тавана.
— Става дума за онази шахта, която води към мястото, където парчетата от метеорита са спрели, след като са стопили скалата.
— Точно така. Не можели да управляват подводницата само двамата, затова нямало начин да се измъкнат оттук. Неволята заличила враждебността между тях. Хранели се с провизиите и убили няколко тюлена. През първите години се опитвали да изпратят сигнал до някой съюзнически самолет, но толкова далеч на север рядко прелитали самолети. След още няколко години, когато самолетите изобщо престанали да минават, двамата решили, че войната е свършила.