Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Господи! — Мърсър потрепери при мисълта за толкова дълга изолация.
— Дневникът на Шилд е пълен с анекдоти за времето, прекарано тук. Той се отнасял невероятно великодушно към Рослер, като се имат предвид обстоятелствата. После ще ти разкажа подробности, ако искаш. Двамата решили, че единственият начин да привлекат внимание е да свалят някой от прелитащите самолети. Разполагали само с леки оръжия от подводницата и единственото, което можело да свали самолет, била радиацията от някоя от кутиите. Те довлекли най-малката на повърхността и всеки ден се редували да чакат самолет, който да мине достатъчно ниско и близо, за да убият екипажа с директна доза радиация. Чакали осем дълги години, докато най-сетне прелетял С-97. Рослер бил на входа на тунела, затова Шилд не е описал точните детайли. Само предположил, че самолетът е имал проблем с двигателя. Рослер отворил кутията, пожертвал живота си за Шилд и свалил самолета. Когато решил, че радиацията е намаляла достатъчно, Шилд си сложил защитното облекло и тръгнал да търси самолета, но не го намерил, и след две седмици се върнал в пещерата. Отчаян, той се отказал малко след това, взел провизии за една седмица и потеглил на път. Тюлените отдавна били престанали да влизат в пещерата, затова Шилд умирал от скорбут. В края на дневника си е написал хубаво предсмъртно писмо и това ме кара да мисля, че не е знаел нищо за Кемп Декейд.
— Искаш ли да знаеш най-лошото? — попита Мърсър, когато Ервин млъкна. — Ако е останал около входа на пещерата след катастрофата на самолета, Шилд вероятно е щял да забележи Стефансон Розмундер, който е търсил разбилия се С-97. Той е минал близо до това място и — е бил облъчен фатално от трупа на Рослер.
Разказите за японски войници, оцелели на далечни острови дълго след края на войната, бяха безинтересни в сравнение с трудностите и изпитанията, които Рослер и Шилд бяха преживели, само за да умрат на крачка от спасението.
— Има и други откъси от дневника на Шилд, които са много по-неприятни — каза Аника, взе тетрадката от ръцете на Ервин, прелисти я и пое дълбоко въздух, за да събере сили да прочете отново написаното. — Това се случва в разгара на разширяването на пещерата.
Тя започна да превежда бързо и гладко, сякаш бе научила наизуст текста.
11 август 1944 г.
Не могат ли нацистите да оставят недокоснато нещо красиво? Днес отново се уверихме, че не могат. Мислехме, че пазачите не знаят за бременността на Сара. Да, коремът и беше скрит под широки дрехи, но имаше много по-очевидни признаци на живота в нея. Тя беше щастлива. Непозната аномалия в този ад. Фактът, че бе изнасилена от пазачи, посяла това семе, престана да я ядосва с наближаването на термина. Сара беше красива и любимка на пазачите. Не разбирахме защо през последните месеци я оставиха на мира. Но сега съзнаваме, не са имали заповед да не я докосват. Тя роди днес сутринта, като се мъчеше да не вика. Много от възрастните жени й помогнаха. И сякаш знаеше точната дата, Херман Кол, племенник на индустриалеца Фолкер Кол, който инспектира работата тук, се появи след няколко минути заедно с щурмбанфюрер Крее. Те занесоха бебето на пристана. Плачещото дете млъкна завинаги в неподвижните води. Докато пиша, възрастните жени плачат, а пазачите отново изнасилват Сара. Моля се Господ да ми даде сили да прогоня мисълта за самоубийство, която ме измъчва, откакто съм дошъл тук, за да не бъдат забравени майката и детето.
Сред тежката тишина Аника избухна в плач. Мърсър също усети соленото парене на сълзи в очите си. Сега за него неколцина от абстрактните шест милиона избити евреи имаха имена и лица. Той се закле да не се спре пред нищо, докато „Кол“ не платят за стореното. Нямаше съмнение, че те са отговорни.
— „Кол“ ще бъдат съсипани. — Мърсър осъзна, че е произнесъл думите.
Аника го погледна и малко се уплаши от онова, което видя. Не го бе виждала толкова разгневен и за пръв път осъзна, че той е способен да отмъщава.
Тъй като не знаеха колко време ще останат изолирани, ядоха малко. Храната бе разпределена на дажби, които да им стигнат за десетина дни. Всички бяха капнали от умора и спаха като пребити, докато часовникът на Айра Ласко не ги събуди шест часа по-късно.
За пренасянето на варелите бе нужна физическа сила, затова Ервин и Аника получиха задачата да смажат машините на подводницата под ръководството на Айра. Той цяла сутрин чисти левия двигател и проверява дали електромоторът ще работи, като го включи към преносимия генератор. Наложи се да вземе жици от десния двигател, за да го накара да работи безпроблемно, но накрая остана доволен. Мърсър заложи капан до входа на тунела. >Той оформи лист олово в плътна топка, която щеше да се търкулне към пещерата, ако нечий крак докоснеше връвта, и сложи метална плоча в края на тунела, която щеше да издрънчи, ако топката се блъсне в нея. Дори ако хората на Рат се втурнеха в тунела, топката щеше да ги изпревари с десет минути и Мърсър и групата му щяха да имат достатъчно време да се потопят с подводницата. Всичко беше добре замаскирано, за да отклонят евентуални подозрения.