Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Те работиха осемнайсет часа и преди да им позволи да легнат в спалните чували, Мърсър ги накара да се погрижат всяко доказателство за присъствието им да бъде заличено и багажът да бъде готов, в случай че се наложи да хукнат към подводницата. Хрумна им да спят на борда, но не можеха да пренесат вътре една от тежките кутии на Пандора да им осигури топлина.
Изтощението и студът сутринта ги направиха лениви и раздразнителни. До обяд товариха гориво. Виеше им се свят от изпаренията. Айра изпробва клапаните и обяви, че подводницата ще се потопи, а когато компресорът вкара сгъстен въздух в цистерните за баласт, отново ще изплава. Той подробно огледа левия двигател и разбра какво му е необходимо, за да работи на пълни обороти. Накрая Ласко съобщи, че всичко е готово, с изключение на акумулаторите.
Той бе напълнил няколко от тях с киселина, за да може двигателят да запали, но останалите бяха празни. Тази работа обаче трябваше да почака, докато се приготвят напълно.
След оскъдния обяд Мърсър даде на екипа си няколко часа почивка, преди да се заловят с акумулаторите. Те легнаха в спалните чували, а той се изкачи нагоре по тунела, за да провери аларменото устройство. Беше измислил по-добра система да го задейства и искаше да направи промяната. Изкачването на хиляда фута височина в дълга две мили шахта обикновено не би го притеснило, но Мърсър беше ужасно уморен. Недостигът на храна и студът го бяха изтощили и на две трети от разстоянието до повърхността той реши да се върне. Не можеше да си позволи да изразходва енергията си, за да направи по-хубав капан.
Неочаквано в лъча на фенерчето му се мярна сянка. Мърсър опита да се отмести от пътя на петкилограмовата топка, която се търкулна към него. Оловото удари крака му със силата на бейзболна бухалка и го повали на земята, а после продължи надолу към пещерата.
Мърсър прехапа устни, за да не извика от болка, и усети в устата си вкус на кръв. Той се опита да види далечния край на тунела и се прокле за глупостта, че се е качил там. Не видя хората на Рат, но знаеше, че идват. Изправи се и разбра, че десният му крак е безчувствен. — Мамка му! — измърмори той и започна да слиза. Болката беше непоносима.
Мърсър знаеше, че кракът му не е счупен, и опита да си внуши, че може да тича. Имаше половин миля преднина и можеше само да се надява, че на Рат ще му е необходимо време да събере хората си на входа, преди да слязат под земята. Но Мърсър се придвижваше бавно и скоро щеше да загуби предимството си. Не можеше да направи нищо, за да намали болката, нито да ускори крачка, освен да полага максимални усилия.
Айра и останалите сигурно бяха чули удара на топката в металната плоча в пещерата. Мърсър се запита дали ще го изчакат и се замоли да тръгнат без него. Не можеше да понесе мисълта да ги заловят заради грешката му. Но знаеше, че ще го чакат, дори да стане късно.
Мисълта, че животът им е застрашен, го крепеше през последната половин миля. Бе изминал две трети от разстоянието до другите, гърдите го боляха, кракът му започна да пулсира още по-силно и вече охкаше при всяка стъпка.
Неусетно стигна до пещерата. Решителността му го бе тласнала далеч отвъд границите на възможностите му-Вътре беше тъмно и не се чуваше нищо освен дишането му. Нагоре в тунела се видя слаба светлина, която го предупреди, че разполага само с няколко минути. Мърсър изключи фенерчето си, защото разчиташе в познатата обстановка да стигне до подводницата. Когато реши, че е наблизо, отново запали фенерчето.
Чувството му за ориентация беше безпогрешно — стоеше на няколко метра от подвижния мост. Вдигна глава и забеляза, че Аника стои до купола. Тя го видя и лицето й засия от облекчение.
— Хайде.
Лагуната бе осеяна с празните варели от горивото. Те щяха да прикриват онзи, който Айра бе закрепил на върха на тръбата за въздух и газената тенекия върху перископа.
— Кажи на Айра да потапя — изхриптя Мърсър.
— Чухме топката преди петнайсет минути и сме готови.
Мърсър освети пристана с фенерчето си. От екипировката им не бе останало нищо. Рат нямаше да разбере, че са били там. Използвайки ръцете си и единия си крак, той се качи по стълбата. Аника му помогна.
Мърсър не губи време, хвърли се през отворения люк и падна на пода на противопожарното отделение, което се намираше над командната зала. Аника го последва.