Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Той прекъсна разговора, преди да изгуби контрол върху чувствата си, и хукна към банята, защото помисли, че ще повърне. Налегнаха го угризения. Погледна отражението си в огледалото над мраморното шкафче със златни орнаменти. Изглеждаше същият. Косата му беше на мястото си, кожата му беше гладка, зъбите — бели и искрящи. Единствено в очите си видя покварата.
— Оправи тази работа и всичко ще бъде наред — каза си той. — Аз не съм убил онези хора, а Рат. Изборът беше негов. Не го направи по моя заповед. Каквото и да е станало, аз не съм убиец. Ще платим обезщетението, ще унищожим кутиите на Пандора и ще уволня Рат. Той ще мълчи, защото ако проговори, това би означавало да признае вината си. Хвана се в собствения си капан.
Рейдер изпи шепа вода, върна се до бюрото си и натисна копчето на вътрешния телефон.
— Кара, Райнхард там ли е още?
— Да, хер Рейдер. Искате ли да го изпратя при вас?
— Не. Кажи му да плати цялата сума. Мисля, че са двеста двайсет и пет милиона марки. След това позвъни на пейджъра на пилотите и предай да подготвят самолета на компанията за незабавен полет до Исландия. Накарай да паркират колата ми пред сградата.
— Да, господине.
Рейдер позвъни в лятната си вила в Бавария, надявайки се да се свърже със съпругата си, но отговори единайсетгодишният му син Ягер.
— Татко! — извика момчето и после овладя чувствата си, както го бе учил баща му. — Как сте, сър?
Рейдер затвори очи, като осъзна, че е превърнал сина си в автомат, и забави отговора си. Когато всичко това свършеше, много неща в живота му щяха да се променят. „Господи, моля те, нека да ги видя отново!“
— Липсваш ми. Всички ми липсвате. Майка ти вкъщи ли е?
— Не. Отиде да пазарува със съседката фрау Кригер. Фатима гледа Вили и мен.
Вили беше шестгодишното братче на Ягер, а Фатима — туркинята икономка.
— Искам да кажеш на мама, че заминавам.
— Няма ли да дойдете в Бавария? — Момчето не можа да сдържи огорчението си.
— Съжалявам, сине. Не мога.
— Кога ще дойдете?
Рейдер обмисли отговора си. Знаеше, че лъжата ще засили разочарованието на семейството му.
— Боя се, че няма да е скоро. Обичам те, Ягер. И съжалявам. Кажи на брат си, че обичам и него. И майка ти… Прегърни я от мен.
Клаус съзнаваше, че необичайният му изблик на загриженост ще озадачи момчето. Но ако нещо в Гренландия се объркаше, той щеше да е спокоен, че се е обадил на семейството си. Това можеше да бъдат последните му думи към тях. На излизане от кабинета Рейдер отвори сейфа и взе пистолета си, останал от времето на заплахите за отвличане, които бе получавал преди да постъпи на работа в „Кол“.
Пещерата на Пандора
Лъчът на фенерчето осветяваше само няколко десетки метра и после изчезваше в непрогледния мрак. Мърсър вървеше най-отпред, а останалите следваха светлината. Ото Шрьодер бе направил тунел с лек наклон, така че хората, които се спускат по него, да не се хлъзгат по заледения под. На всеки сто фута шахтата се изравняваше за метърдва, в случай че някой падне.
Температурата беше нула градуса и мнозина смъкнаха циповете на анораците си. Все още никой не се чувстваше удобно, за да проговори. Единствените звуци бяха шумоленето на дрехите им и шляпането на ботушите. Дори гайгеровият брояч в ръката на Мърсър мълчеше, откакто бяха минали покрай трупа в преддверието. Продължиха да слизат, промъквайки се покрай скалите и ледените стени на глетчера.
След трийсет минути Мърсър изчисли, че са изминали три мили навътре в планината и са се спуснали на хиляда фута, и разбра, че се приближават до морското равнище. Изведнъж светлината на фенерчето му се разсея в огромна галерия. Равният под беше от камък, изгладен през Втората световна война.
— Мисля, че стигнахме до дъното.
Той насочи фенерчето нагоре и видя таван от лед и скали на петдесет фута над тях. Останалите също запалиха фенерчетата си и осветиха нови детайли. Пещерата беше куполообразна и най-малко петстотин метра в диаметър. Огромни парчета лед от глетчера бяха пробили скалите. След няколко десетилетия ледът щеше да превземе пространството, което нацистите бяха изкопали. Подът отпред се спускаше към тъмната вода. Вероятно някъ-Де там имаше друг тунел за пещерата, който бе достъпен само за подводници. Мърсър се приближи до водата. По маркировката в края на кея разбра, че пътят към океана не е затрупан след всичкото това време.
— Сигурно приливите не са позволили входът да се затвори — каза Айра. — Ако се вгледаш, ще видиш течения във водата.
Мърсър легна по корем, за да стигне до онази част на пристана, която бе построил Ото Шрьодер, и потопи ръка в леденостудената вода. Той опита вкуса й и я изплю.