Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Секунда.
Мърсър излезе на повърхността, преоблече се и разказа на останалите какво е открил. Мисълта да минат покрай радиоактивен предмет смрази кръвта на всички, дори след като той обясни, че облъчването няма да е опасно.
За половин час натрупаха достатъчно сняг, който да покрие входа и да заличи следите от присъствието им. Кутията на Пандора бе затрупана с одеяла и след няколко часа кишата отгоре щеше да се вледени и да стане твърда като бетон. На Рат щяха да му бъдат необходими седмици и много късмет, за да ги намери. Макар че той несъмнено разполагаше и с двете.
Спуснаха се един по един. Горе остана само Мърсър. Той натрупа още сняг около дупката, стеснявайки отвора, така че едва да може да се промъкне. Погледна за последен път залязващото слънце и скочи в шахтата. Другите бяха включили фенерчета и лъчите им чезнеха в дълбините на глетчера.
— Готови ли сме? — бодро попита той, надявайки се да прогони опасенията им.
— Имам лоши предчувствия — каза Марти и погледна в мрачната вентилационна шахта.
— Вбесявам се, когато употребят този израз във филмите. — Мърсър повдигна вежди в подигравателно изражение. — Марти, мислиш ли, че някой от нас има добро предчувствие за нацистки тунел, който води към пещера, пълна с един Господ знае какво?
И те заедно започнаха дългото спускане в неизвестността.
Централата на „Кол АГ“, Хамбург, Германия
Клаус Рейдер изчака малко, преди да отговори на въпроса на Райнхард Вюрмбах. Той внимателно разтвори сключените си пръсти, сложи длани на масата и втренчи поглед в една точка, сякаш мислеше какво да каже.
— Не.
— Не си съгласен да платиш двеста двайсет и пет милиона марки на Комитета по помирението или няма да оспориш сумата, както обеща?
— И двете — отговори Рейдер и изпита удоволствие, като видя, че вените на челото на Вюрмбах изпъкнаха. — Кажи на адвокатите, че ще помислим за сто седемдесет и пет милиона.
— По дяволите, Рейдер, какви ги вършиш? — Адвокатът дори не опита да прикрие гнева си. — На последното съвещание на управителния съвет се споразумяхме да платим двеста милиона и да смятаме, че сме извадили късмет. Защо да усложняваме нещата, като протакаме преговорите с еврейските организации?
— Защото имаме дълг към компанията да платим колкото е възможно по-малко.
— А моралният ни дълг? — попита Катрин Грьонер, заместничката на Райнхард.
— Нашите акционери не ни плащат за това — отговори Рейдер, раздразнен, че тя задава такъв нелеп въпрос. — Жалко, ако съм обидил нечия обострена чувствителност. Решението е делово.
— Но това ще струва парите на компанията! — настоя Катрин. — Увеличените ни разходи за проучване на пазара и реклама още не могат да покрият загубата на клиенти. А миналата седмица НАТО изрази съмнения, че „Кол“ ще получи договора за производство на компютри за „Еврофайтър“, ако не постигнем споразумение с Комитета по помирението.
Рейдер остана безучастен и отказа да даде воля на гнева си заради вероятността да изпуснат договора за „Еврофайтър“. Това му бе дошло като гръм от ясно небе преди седмица, когато приятел от щабквартирата на НАТО в Брюксел му бе съобщил по телефона това секретно решение. Сделката се обсъждаше открито в столиците в целия континент. Французите упражняваха особено силен натиск върху НАТО да не дават договора на „Кол“, защото компанията още не е компенсирала щетите от нацисткото си минало. По ирония на съдбата фирмата за електроника, която щеше да изпълни поръчката, ако „Кол“ отпаднеше от надпреварата, бе спечелила милиони от продажба на радиотехника на Вермахта до самия край на войната.
Катрин Грьонер чакаше отговор, но когато Рейдер не каза нищо, продължи.
— Складовете ни са пълни с продукти, за които нямаме купувачи, и пазарният ни дял намалява. Тежко строителство „Кол“ няма поръчки до края на годината. — Тя прелисти страниците пред себе си. — И докато корпорацията прахосва пари, установих, че сме похарчили близо двайсет милиона марки за проект със счетоводен номер, — който не мога да открия в документацията. 1198–0.
Вюрмбах не можа да скрие изумлението си, че Грьонер е научила за 1198–0. Той не знаеше какво означава кодът, а само че с проекта се занимава любимецът на Рейдер, фашистът Гюнтер Рат.
— Катрин, това е специален проект, който се смята за секретен и не може да бъде пуснат по обичайните канали. Свързан е с… нов процес за обработване на стомана — неубедително импровизира Вюрмбах. — Забрави, че знаеш за него.
— Добре, все едно — каза тя, поглеждайки ту заекващия Райнхард, ту невъзмутимия Рейдер.