Проклятието на Пандора

Те се разделиха на групи и един час оглеждаха галерията. В стените бяха изкопани други четири пещери и дълъг тунел. Той не се издигаше в глетчера, а бе прокаран хоризонтално в продължение на осемдесет метра и завършваше до купчина камъни и парчета лед, очевидно резултат от срутване. Едната пещера беше ремонтна работилница за поправка на технически средства като генератори, пневматични компресори, прожектори и малки подемни устройства. Айра остана там, а другите продължиха да проучват обстановката.

Друга от по-малките пещери бе използвана за спално помещение и беше пълна с легла. Мърсър се убеди, че там са спали работниците роби, когато намери звезда на Давид, издълбана в долната част на едно на леглата. Имаше места за петстотин души. Общият брой на работниците вероятно е бил двойно или тройно по-голям и са били принудени да спят на смени. Повечето легла бяха оправени и покрити с по едно опънато одеяло. Няколко бяха разхвърляни и Мърсър видя очертанията на последния човек, който бе спал там. Това беше всичко, което бе останало от него. Очертания.

Той стисна юмруци, излезе от спалното помещение и се върна в главната пещера.

Там бяха направени постройки за администрацията и Жилищата на нацистките надзиратели. Докато вървеше през тях, Мърсър сякаш се разхождаше в музей. В дрешниците висяха униформи, в бюфетите бяха наредени сервизи, а на една от масите бе оставена колода карти, сякаш играчите бяха излезли за малко.

— Къде са труповете? — попита Марти Бишоп.

— Нямам представа. — Мърсър проверяваше всичко с гайгеровия брояч, но още не бе открил следи от радиация.

— Хей, Мърсър. — Ервин Пул стоеше край водата, до склад за варели от четиридесет и четири галона с гориво и различни кутии.

Мърсър се приближи до него и видя, че Ервин е махнал мушамата от купчина кутии. Той освети най-горната и златото отрази светлината. Кутиите на Пандора! Мърсър изчисли, че са поне трийсет. Всички бяха по-големи от онази, която бяха намерили на входа на тунела. Кутиите бяха квадратни с основа метър и петдесет и високи един метър. Мърсър прокара брояча по купчината, но не откри радиация. Германците очевидно са знаели как да съхраняват правилно парчетата от метеорита.

От златните кутии се излъчваше осезаема топлина. От тавана над тях капеше вода, която се стичаше към океана.

— Погледни. — Ервин посочи най-горната кутия и Мърсър се качи върху купчината.

Кутията нямаше капак и представляваше комплект от смаляващи се по размери златни кутии като матрьошка.

— Имаш ли идея защо са ги направили така? — попита Ервин.

— За да разсейват топлината — отговори Мърсър, скочи на земята, прокара пръст по ръба на друга кутия и установи, че е по-топъл от страните. — Не са направили кутиите солидни, защото са щели да струват скъпо и да са тежки, затова са използвали колкото е възможно по-малко злато и са ги проектирали така, че да не се нагорещяват твърде много.

— Умни копелета — иронично отбеляза Марти.

Неочаквано пронизителен писък раздра въздуха. Мърсър поведе двамата мъже към пещерата, където стояха Хилда и Аника. Лицето на готвачката беше бледо и по закръглените й страни се стичаха сълзи. Аника милваше косите й и се опитваше да я успокои.