Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам! — възкликна Ервин. — Колата ми не може да запали само след една студена нощ.
— Чухте и видяхте доказателството. Генераторът работи безупречно. Ако полагаш грижи, двигателят ще остане в ред години наред и за да го запалиш, ще ти трябва само хубав акумулатор. Това пречи на колата ти да запали. Ниските температури изсмукват мощността. Щом преносимият генератор задейства маховото колело, нужни са само около петдесет дърпания на връвта. Крушките губят годността си с течение на времето. Първата се пръсна веднага щом пуснах през нея електрически ток.
— Е, това променя някои неща — каза Мърсър. — Подозирах, че ще намерим подводница, когато Ервин спомена как е била снабдявана тази база. Германците са държали постоянно една от тях тук, за да могат да транспортират парчетата от метеорита веднага щом са готови. Това означава, че екипажът на подводницата е бил поразен заедно с всички останали. Смятах да се скрием от Рат, като излезем с нея в лагуната.
— Но как ще стигнем до повърхността, когато няма захранване?
— Като отворим люка и изплуваме — отговори Мърсър. — Лагуната не може да е дълбока. Започвам да се питам дали изобщо да се мотаем още тук.
Айра се досети какви са намеренията му.
— Пуснах в действие едноцилиндровия генератор, но това още не означава, че подводницата ще тръгне.
— След като инженерът се е занимавал толкова много време с генератора, логично е и подводницата да е в отлично състояние.
Ласко се замисли и кимна.
— Вероятно.
— Предлагаш да отплаваме с нея?
— Ако не беше Айра, нямаше да ми хрумне подобно нещо, но той е преподавал управление на подводница във Военноморското училище в Гротън, Кънектикът. Щом може да обучава младежи да карат ядрени подводници, Айра ще може да научи и нас как да подкараме тази антика. Поправи ме, ако греша, Айра, но принципите не са се променили много за петдесет години, нали?
— Всъщност не са се променили от сто години — съгласи се Ласко. — Просто ядрените подводници имат много повече автоматични контролни уреди. В онова корито няма нищо и клапаните се отварят и затварят с мускулна сила.
— Ако не друго, поне ще можем да се скрием в подводницата. Но ако я накараме да тръгне, първата ни работа ще бъде да се махнем оттук. — Мърсър погледна всекиго в очите, докато говореше. — Без сателитния телефон на Марти ръцете ни са вързани. Ще ни трябват няколко седмици, за да извървим шестстотинте мили до Амасалик. Като имам предвид, че едва издържахме през последните няколко дни, съмнявам се дали ще успеем Да изминем и една четвърт от това разстояние.
— Защо ни доведе тук, а не накара пилота да се приземи по-близо до Амасалик, по дяволите? — ядосано попита Марти. — Нищо такова нямаше да се случи. Радиоактивни трупове, златни кутии, пълни с един Господ знае какво. Може би Ингрид щеше да е…
— Успокой се, Марти! — извика Айра. — Мърсър имаше основателна причина. Самолетът можеше да се разбие на стотина мили от града. Просто щяхме да умрем по-близо до Амасалик. И Ингрид пак щеше да е мъртва. Съжалявам. Сега поне имаме шанс.
— А сателитният ми телефон?
— Вероятно нямаше да има сигнал дълго след като премръзнем — заяви Айра. — Мърсър непрекъснато се опитва да печели време, затова не го съди толкова строго. Ясно ли е?
Бишоп не отговори.
Мърсър затвори бутилката бренди и огледа изпълнените с очакване лица около себе си. Гордееше се, че всички бяха издържали на изпитанията през последните няколко дни.
— Ето какъв е планът. Тъй като могат да четат на немски, бих искал Аника и Ервин да претърсят административните помещения за доказателства. Забелязах, че името „Кол“ е написано на много от техническите съоръжения тук, и съм сигурен, че задачата на Рат е да ги унищожи и да заличи всички връзки на компанията с това място. Трябват ни документи, за да разобличим „Кол“, след като този кошмар свърши. Само внимавайте да не оставите следи, че сме били тук. Марти и Хилда може да помогнат на Айра.
— А ти?
— Аз ще работя с Айра. — Мърсър погледна Аника. — Щом свършите с търсенето, елате при нас. Нямаме много време.
— И така, момчета и момичета, да се залавяме за работа — каза Ласко. — Аз ще отида да проверя в какво състояние е подводницата. Искам вие тримата да източите водата на дъното на всички варели, като внимавате да не Разбърквате утайката. В работилницата има скрипец. Използвайте го, за да повдигате варелите. После ще измислим система за филтриране. Би трябвало да мога да монтирам нагревател на борда на подводницата, затова няма да е необходимо да затопляме всеки варел поотделно, когато са готови за натоварване.