Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— За да задоволя любопитството ти, ще кажа, че няма да има повече разходи по 1198–0 — обади се Рейдер, когато видя, че младата юристка не е удовлетворена от окаяното обяснение на Райнхард. — А що се отнася до договора за „Еврофайтър“, още не сме изхвърлени от надпреварата. Щом постигнем споразумение с Комитета по помирението, ще сключим сделката. Ако не искат сто и седемдесет милиона, Райнхард ще им даде двеста и ще ни оставят на мира. Решил съм да ги изчакам още малко и да си спестим парите, от които отчаяно се нуждаем.
— А през това време?
— През това време ще бъдем осъждани от политически групировки и упреквани от медиите, че крием нацистки тайни, но след няколко седмици никой няма да си спомня тези неща. — Убедеността на Рейдер не беше престорена. Той наистина беше сигурен в успеха на плана си. Вътрешният му телефон иззвъня. — Да, Кара?
— Хер Рейдер, помолихте ме да не ви безпокоя, но хер Рат се обажда от Гренландия.
— Благодаря, свържи ме. — Той сложи ръка на слушалката и се обърна към Вюрмбах и Грьонер. — Моля да ме извините.
Рейдер заговори отново едва когато двамата юристи излязоха от кабинета му.
— Гюнтер, какво става там, по дяволите? Получавам панически обаждания от Ернст Нойхаус от офиса на „Геопроучвания“ в Рейкявик. Самолетът с хората на Топографското дружество и другият екип закъснява с два дни. Какво стана с евакуацията?
— Евакуацията мина, както бе планирано. — Гласът на Рат се чуваше едваедва, защото максимумът на слънчевата активност отнемаше енергията на радиопредавателя, който използваше, за да се свързва с „Ньорд“ и с Хамбург. Рейдер не беше сигурен какви чувства вълнуват Директора по специалните проекти, но му се струваше, че се държи предизвикателно. — Те заминаха по график.
— Тогава къде са? — Рейдер се уплаши от онова, което Щеше да чуе.
— По време на полета към Исландия е станал инцидент. Самолетът изчезна заедно с всички на борда.
На Рейдер му призля. Имаше чувството, че ще повърне. Той знаеше, че случилото се не е инцидент. Гюнтер Рат хладнокръвно бе убил онези хора. „Господи, не трябваше да става така!“ Рейдер и Рат бяха правили много незаконни неща по време на съвместната си кариера, но не бяха извършвали убийство. Да, имаше един умишлен палеж, но това беше единственото. И оттогава в тактиката им нямаше бруталност. Индустриалният шпионаж и прикритите заплахи бяха едно, но убийство…
„Какво направих?“ Рейдер най-после разбра, че не може да контролира Рат. Той мислеше, че използва особените му наклонности в света на бизнеса, бе го допуснал в коридори на власт, каквато неонацистът дори не знаеше, че съществува, и му бе показал истинското значение на силата. И сега Рат разменяше ролите, разкривайки престъпната си същност. А Клаус му бе дал средствата, необходими да осъществи плановете на фашистките си господари.
— Продължаваме с останалата част на операцията — каза Рат, тълкувайки мълчанието му като одобрение за действията си. — От архивите на компанията имах обща представа за вентилационната шахта, но лошото време забави разполагането на северния лагер. Ще използваме дирижабъла и всъдеходите и ще намерим тунела за дендва.
„Какви ги говори този човек? Убил е десетина души и мисли, че всичко върви по плана. Откъде ми хрумна, че мога да цивилизовам тип като Рат? Той е чудовище, поклонник на култа към злото и смъртта.“ Рейдер знаеше, че трябва да сложи край на това. Не можеше да позволи на Рат да продължи. Той бързо взе решение и когато заговори, положи усилия да прикрие отвращението в гласа си.
— Тръгвам за Гренландия, Гюнтер.
— Защо? Още не сме намерили пещерата.
— Внимавай какво говориш! Линията е отворена. — Рейдер сякаш стоеше пред бясно куче и имаше само една възможност за избор — да го убие. Той щеше да изпрати рат обратно в Германия и да поеме контрола върху намирането на кутиите на Пандора. И щом приключеше с тази задача, щеше да реши какво да прави с директора по специалните проекти. — Утре по някое време ще бъда там. Не искам да предприемаш нищо, докато не пристигна. Ясно ли е?
— Близо съм до целта, Клаус. Не е необходимо да идваш.
Рейдер изведнъж разбра, че Рат има друг дневен ред. Единственото логично обяснение беше, че иска кутиите за нацистките си шефове. Той им бе казал какво има в пещерата и бе получил заповед да го вземе, за да го използват или продадат. И двете вероятности бяха ужасяващи.
Рейдер смекчи тона си. Нямаше представа какво можеха да му скроят неонацистите, ако се намесеше в работата им.
— Знам, че не е необходимо да идвам, приятелю мой, но искам да дойда. Ще се видим утре.