Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Агенцията за национална сигурност протестира, че той се е възползвал от нейното изследователското оборудване, за да разработи програмата. Хамилтън отхвърли категорично тези твърдения, но предложи да даде под наем „Промис“ на Министерството на правосъдието при взаимноизгодни условия — всеки път, когато програмата се използва, на „Инслоу“ да се плаща такса. Предложената сделка не беше нещо непознато като практика. Министерството на правосъдието както всяко друго министерство разполагаше със стотици контрагенти, които му предоставяха услуги. Без знанието на Хамилтън министерството беше изпратило копие от програмата му на Агенцията за национална сигурност за „оценка“.
Причината за това ще остане неизвестна. Хамилтън вече беше демонстрирал пред Министерството на правосъдието възможностите на „Промис“: да проучва по електронен път живота на хората, което преди бе невъзможно. За Министерството на правосъдието и неговия разследващ орган — ФБР, „Промис“ представляваше мощно оръжие за борба с прането на мафиотски пари и друга престъпна дейност. За една нощ програмата можеше да направи революция в битката на управлението за контрол върху лекарствените средства (ДЕА) срещу колумбийските наркобарони. За ЦРУ „Промис“ можеше да се превърне в оръжие, не по-малко ефективно от шпионски сателит. Възможностите изглеждаха неограничени.
Междувременно един от онези герои, които светът на международната търговия периодично създава, вече беше чувал за „Промис“. Ърл Брайън отговаряше за здравеопазването в Калифорния по времето, когато Рейгън беше губернатор на щата. Главно поради факта, че Брайън говореше фарси, Рейгън го насърчи да изготви проекта „Медикеър“, предназначен за медицинско обслужване и предложен на правителството на Иран. Това беше една от онези донкихотовски идеи, които бъдещият президент на Съединените щати обичаше — проектът за медицинско обслужване щеше да покаже на Иран положителното отношение на Америка и в същото време да подобри имиджа на Съединените щати в региона. В забележителното си изявление пред Брайън губернаторът беше казал: „Ако «Медикеър» проработи в Калифорния, значи може да проработи навсякъде.“
По време на посещенията си в Техеран Брайън привлече вниманието на Рафи Ейтан, който тогава беше една от водещите фигури в сделката оръжие — заложници, насочили я към провал. Той покани Брайън в Израел. Допаднаха си и се разбраха от пръв поглед. Брайън беше впечатлен от разказа на своя домакин за залавянето на Айхман. Рафи Ейтан беше не по-малко очарован от описанието на живота на бързи обороти в Калифорния.
Скоро Рафи Ейтан си даде сметка, че не може да разшири контактите си в Иран, и неофициално смяташе програмата „Медикеър“ за „най-шантавото нещо, което напоследък бях чувал“. С годините двамата мъже продължиха да поддържат връзките си. Рафи Ейтан дори беше намерил време да изпрати на Брайън пощенска картичка от Аполо, Пенсилвания, когато беше командирован в „Нюмек“. На картичката беше написано „Хубаво място!“. Брайън на свой ред информираше Рафи Ейтан за „Промис“.
През 1990 година Брайън пристигна в Тел Авив. Беше изтощен от дългия полет. Освен това беше гневен, защото Министерството на правосъдието използваше версия на програмата „Промис“, за да проследява операциите по пране на пари и друга престъпна дейност.
Инстинктът на Рафи Ейтан му подсказваше, че старият му приятел е пристигнал в най-подходящия момент. За пореден път беше избухнал конфликт между Мосад и останалите членове на израелската разузнавателна общност. Причината беше новото активизиране на арабите — Интифадата. „Промис“ можеше да бъде ефективно оръжие за париране на активността им.
Въстанието се разпространи със забележителна скорост, стресна израелците и съживи палестинците по Западния бряг и ивицата Газа. Колкото повече хора арестуваше, разстрелваше, биеше и изселваше от домовете им израелската армия, толкова по-бързо се разрастваше Интифадата. Извън Израел се възцари мълчаливо разбиране, когато едно арабско момче използва делтапланер, за да избегне засилената охрана по израелската граница с Ливан, и кацна в шубраците, близо до малкия град на север Кириат Шмона. За няколко минути младежът уби шест тежковъоръжени израелски войници и рани седем, преди самият той да бъде застрелян.