Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Това бе вдъхновило плана, който той тайно беше подготвил, в периода на активно участие в Ирангейт. Подобно другите планове на Рафи Ейтан и този изискваше от него да използва несъмнения си талант да експлоатира нечия чужда идея. Този план щеше да му помогне в крайна сметка да бъде запомнен не само като човека, заловил Адолф Айхман, но и като най-близкия съратник на Робърт Максуел.
През 1967 година експертът по комуникации Уилям Хамилтън се завърна в Съединените щати от Виетнам, където беше изобретил мрежа от електронни подслушвателни постове за наблюдение над Виетконг, докато силите й напредваха през джунглата. На Хамилтън беше предложена работа в Агенцията за национална сигурност. Първата му задача беше да създаде компютризиран виетнамско-английски речник, който се оказа мощно помощно средство при превеждането на съобщенията на Виетконг, както и при разпита на затворниците.
Това беше епоха, когато революцията в електронните комуникации — сателитните технологии и микропроцесорната техника — променяше по същество събирането на разузнавателна информация и осигуряваше все по-бързо и по-сигурно дешифриране и по-добро предаване на изображения в реално време. Компютрите ставаха все по-компактни и по-бързи. По-прецизните сензори имаха разделителна способност за хиляди разговори. Фотографският спектрален анализ подбираше от милионите точки само онези, които представляваха интерес. Микрочиповете правеха възможно да се улови шепот на стотици метри разстояние. Инфрачервените лещи позволяваха на човек да вижда нощем.
Оптичните кабели от ново поколение дадоха своя принос за оперативното разузнаване: натрупването и свързването на информация в обем далеч над човешките възможности представляваше мощно средство в разкриването на модела и на типа на действие в терористичните акции. Започна работа върху компютризираната Система за лицев анализ, сравнение и елиминиране ФЕЙСИС, която щеше да направи революция в разпознаването на човека по снимка. Въз основа на четиридесет и девет характеристики, всяка от които категоризирана от едно до четири, ФЕЙСИС можеше да дава петнадесет милиона бинарни решения с отговор „да“ или „не“ в секунда. Свързаните в мрежа компютри извършваха едновременно търсене и предлагаха изумителните на брой четиридесет милиона бинарни решения в секунда. Компютрите намаляваха като размер, но имаха памет, която съдържаше информация, еквивалентна на енциклопедия от петстотин страници.
Все още на работа в Агенцията за национална сигурност, Хамилтън видя ниша в този все по-разрастващ се пазар. Той щеше да създаде софтуерна програма, която да обработва база данни в други компютърни системи. Приложението й в работата щеше да даде възможност на притежателя й да блокира повечето други системи без знанието на потребителите им. Като убеден патриот, Хамилтън възнамеряваше първият му клиент за програмата да бъде правителството на Съединените щати.
Точно както НАСА беше дала на своята страна недостижима преднина в космическите технологии, Уилям Хамилтън беше убеден, че ще стори същото за американската разузнавателна общност. Окуражаван от Агенцията за национална сигурност, изобретателят работеше по шестнадесет часа на ден, седем дни в седмицата. Изцяло отдаден на работата си и в пълна секретност, той беше еманация на поколения изобретатели, с каквито беше пълно в Агенцията за национална сигурност.
След три години Хамилтън беше съвсем близо до изобретяването на съвършено средство за наблюдение и следене — програма, която можеше да проследява движението на практически безкрайно голям брой хора във всяка част на света. Пророческото предупреждение на президента Рейгън към терористите: „Можете да избягате, но не можете да се укриете“ — беше на път да се сбъдне.
Хамилтън напусна Агенцията за национална сигурност и закупи малка компания, наречена „Инслоу“. Обявеният от компанията предмет на дейност беше да проверява обективността на съдебните процеси, като засича информация от различни източници, дали съществуват връзки между страните по делото, свидетелите и техните семейства, дори и адвокатите им — изобщо всеки, който беше част или се превръщаше в част от един съдебен процес. Хамилтън нарече програмата „Промис“ („Обещание“). До 1981 година той я беше разработил до равнище, на което можеше да получи авторско право върху софтуера и да превърне малката компания „Инслоу“ в печеливша. Бъдещето й, както подсказваше и самото наименование на програмата, изглеждаше обещаващо.