Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Подвигът му щеше да се запечата завинаги в паметта на палестинците. Представителите на израелската разузнавателна общност започнаха да си прехвърлят вината. Шин Бет обвини Аман, двете заедно обвиниха Мосад, че не се е сдобила с предварителна информация от Ливан и не е предупредила навреме военните. Ситуацията се влоши. Шестима опасни терористи избягаха от най-строго охранявания затвор в Газа. Мосад обвини Шин Бет. В отговор Шин Бет заяви, че заговорът за бягството е организиран и ръководен извън страната, при което отговорността автоматично падна върху Мосад.
Почти всеки ден израелски войници и цивилни граждани бяха застрелвани по улиците на Ерусалим, Тел Авив и Хайфа. В отчаян стремеж да си възвърне загубения авторитет министърът на отбраната Ицхак Рабин оповести, че отсега нататък ще прилага твърда политика на „принуда, сила и безкомпромисни мерки“, но и тя има частичен ефект.
Раздирана от вътрешни конфликти, които все повече се задълбочаваха, израелската разузнавателна общност се оказа неспособна да изработи координирана политика, за да даде отпор на масовата арабска съпротива, която беше ескалирала до равнище, невиждано от Войната за независимост. Положението се усложняваше от критиката от страна на Съединените щати заради лавината от автентични свидетелства по телевизионните мрежи за бруталните методи на израелски войници. За първи път американски телевизионни компании, които по принцип бяха приятелски настроени към Израел, започнаха да излъчват кадри на крайна жестокост, която в по-ново време можеше да се сравни единствено със събитията от площад „Тянанмън“ в Пекин. Двама израелски войници бяха заснети как съвсем хладнокръвно смазват ръката на палестински младеж с камък. Патрул на ИДФ беше заснет с камера как бие бременна палестинска жена. Беше показано как пребиват деца в Хеброн с приклади на пушки заради това, че хвърлят камъни.
Силите, които подкрепяха Интифадата, се обединиха и формираха Обединено национално ръководство на въстанието. Всяка арабска общност получи инструкции на арабски как да организира масови протести, стачки, да затваря магазини, да бойкотира израелските стоки, да отказва да се подчинява на гражданската администрация. Случващото се силно напомняше Френската съпротива през последните дни на германската окупация по време на Втората световна война.
В отчаяните си опити да възстанови някогашната водеща роля на Мосад сред разузнавателната общност Наум Адмон предприе активни действия. На 14 февруари 1988 година отряд кидони беше изпратен в кипърското пристанище Лимасол. Те поставиха бомба под шасито на фолксваген голф. Автомобилът беше собственост на един от лидерите на Интифадата — Мохамад Тамими. С него бяха още двама ръководители на ООП. Те се бяха срещнали с либийски официални лица, които им бяха предали над един милион долара финансова помощ за Интифадата. И тримата мъже бяха убити от мощна експлозия, която разтърси цялото пристанище.
На следващия ден Мосад нанесе нов удар — заложи бомба под корпуса на „Сои Фаие“, пътнически кораб, който ООП закупи с намерението да популяризира пред света дейността си. С представители на чуждестранния печат на борда корабът щеше да отплава за Хайфа, за да напомни затрогващо „правото на палестинците да се завърнат“ по родните си земи, а също така, за да извика спомена за еврейските ладии, обезсмъртени в Изхода — Втората книга Мойсеева от Стария завет, които преди четиридесет години бяха призовали британския флот да върне оцелелите от Холокоста в Израел, отново позовавайки се на „правото им да се завърнат“. „Сои Фаие“ беше унищожен.
Бомбените атентати изобщо не намалиха решителността на арабите. Всяка успешна акция на партизаните беше приветствана от света, докато ответните действия на израелците бяха възприемани единствено като насилие. Светът следеше как Израел не само не успя да спре Интифадата, но изгуби и пропагандната война. Политическите коментатори направиха сравнението, че конфликтът е съвременната версия на борбата на Давид срещу Голиат, като Израел играеше ролята на филистимския гигант.
Ясер Арафат използваше Интифадата като възможност да си възвърне контрола над своя обезправен народ. Неговият глас гневно обясняваше по световните радио– и телевизионни канали, че случващото се е пряк резултат от израелската политика на заграбване на арабски земи. Той призоваваше всички араби да се обединят в подкрепа на палестинската кауза. Един ден Арафат беше в Кувейт, убеждаваше страховитата Хамас да се постави в услуга на ООП, на следващия се срещаше в Ливан с лидерите на ислямския Джихад. Арафат постигаше онова, което само преди известно време изглеждаше невъзможно — обединяването на араби с различни убеждения в името на една обща кауза. За всички тях той беше Господин Палестина или Председателят.