Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Скоро беше постигнат зрелищен успех. Един от водачите на Интифадата, който се беше преместил в Рим, се обади на телефонен номер в Бейрут, регистриран в компютрите на Мосад към адреса на известен бомбаджия. Мъжът, който се обаждаше от Рим, желаеше да се срещне с бомбаджията в Атина. Мосад използва „Промис“, за да провери всички пътнически агенции в Рим и Бейрут за евентуално направени от двамата мъже резервации за пътуване. По-нататъшните проверки в Бейрут разкриха, че бомбаджията беше поръчал на местни фирми доставчици да спрат доставките на неговия адрес поради скорошно заминаване. „Промис“ претърси компютрите на местните дейци на ООП и показа, че бомбаджията беше сменил полета си в последния момент. Това обаче не го спаси. Смъртта го застигна на път за летището в Бейрут, когато колата му беше взривена. Малко след това в Рим водачът на Интифадата стана жертва на пътнотранспортно произшествие, извършено от неизвестен шофьор.
Междувременно Мосад използваше „Промис“, за да се сдобива със секретна разузнавателна информация от редица служби. В Гватемала бяха разкрити близките контакти между силите за сигурност на страната и наркотрафикантите, както и техните канали в Съединените щати. Съответните имена бяха предадени на Управлението за контрол на лекарствените средства и на ФБР от Мосад.
В ЮАР един катца от израелското посолство използва „Промис“, за да проследи забранена революционна организация в страната и контактите й с групировки в Близкия изток. Във Вашингтон специалисти на Мосад в израелското посолство използваха „Промис“, за да проникнат в канала за свръзка с другите дипломатически мисии и с различните департаменти (министерства) към американското правителство. Същото ставаше и в Лондон, и в други европейски столици. Системата продължаваше да предоставя ценна информация на Мосад. До 1989 година програми „Промис“ на стойност петстотин милиона долара бяха продадени на Великобритания, Австралия, Южна Корея и Канада. Числото щеше да бъде още по-внушително, но ЦРУ пласираше на разузнавателните управления своя собствена версия. Във Великобритания „Промис“ беше използвана от МИ5 в Северна Ирландия за проследяване на терористи и политическите лидери на движения начело с Джери Адамс например.
Максуел успя да продаде УБ системата на полската разузнавателна служба. В замяна поляците според Бен Менаше бяха позволили на Мосад да открадне руски МиГ–29. Операцията много напомняше на кражбата на една по-стара модификация на МиГ от Ирак. Един полски генерал, който завеждаше секцията на УБ в Гданск, срещу един милион долара, платени му по сметка в Ситибанк в Ню Йорк, беше уредил самолетът да бъде бракуван като вече амортизиран, макар машината съвсем скоро да беше пристигнала от руските самолетостроителни заводи. Изтребителят беше разглобен, частите бяха подредени в сандъци, на които стоеше надпис „Селскостопанска техника“, и незабавно транспортиран със самолет до Тел Авив. Там МиГ-ът беше наново сглобен и пилоти от израелските ВВС извършиха изпитателни полети, което им даде възможност да отговарят за в бъдеще по-ефективно на ударите на сирийската авиация, разполагаща със същите МиГ–29.
Минаха седмици, преди кражбата да бъде разкрита от Москва по време на рутинен опис на самолетите, с които бяха снабдявани страните от Варшавския договор. Москва отправи остър протест срещу Израел, придружен от заплахата да бъде спряно емигрирането на евреи от Съветския съюз. След като неговите военни специалисти бяха разгадали всички тайни на МиГ, израелското правителство се извини охотно за „неуместната активност на служители, действащи неофициално“, и незабавно върна самолета. Преди това обаче полският генерал вече беше емигрирал в Съединените щати, където го очакваше цяло състояние в долари. Вашингтон се съгласи да му предостави нова самоличност в замяна на невъзможността ВВС на САЩ да проведат своя независима инспекция на МиГ-а.
Малко след това Робърт Максуел отлетя за Москва. Официално беше оповестено, че ще се срещне и ще разговаря с Михаил Горбачов. В действителност обаче посещението имаше за цел „Промис“ да бъде продадена на КГБ. Благодарение на своя таен микрочип капан програмата даде на Израел уникален достъп до съветското военно разузнаване, като превърна Мосад в една от най-добре осведомените служби по отношение на руските намерения.
От Москва Максуел пристигна в Тел Авив. Както обикновено той беше приет като държавен глава, като му бяха спестени всички формалности на летището и беше посрещнат от официално лице от Външно министерство.
Максуел обаче се отнесе към посрещача, както се държеше с всички свои подчинени, като настоя да му носят куфарите и да седне отпред до шофьора. Максуел искаше да знае къде е ескортът му от мотоциклети и когато му беше казано, че няма да има, той заплаши да се обади в кабинета на министър-председателя с настояване посрещачът да бъде уволнен. По време на всяко принудително спиране в задръстения трафик Максуел мъмреше нещастния служител и не престана по целия път до хотелския апартамент. Там го очакваше любимата му проститутка. Той я отпрати, тъй като имаше много по-належащи въпроси от задоволяването на сексуалните си потребности.