Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
10.
Опасна връзка
Робърт Максуел, който някога беше уволнил репортер, защото мамил за разходите си, тайно беше присвоявал от пенсионния фонд на подчинените си, за да финансира Мосад. Отклоняването на суми в особено големи размери се дължеше на безпощадния, умел и непрестанно нарастващ хъс на Мосад да рискува с все по-големи залози.
Максуел лично беше прехвърлял парите чрез взаимно свързани финансови операции, които и след години щяха да изпълват със страхопочитание лицата, разследващи икономическите му престъпления, заради неговата изкусна двуличност. Максуел беше предал на крупната измама качествено ново измерение, като извършвал трансфери на стотици хиляди долари наведнъж в специална сметка на Мосад в Банк ъф Израел в Тел Авив. Тези средства понякога бяха препирани чрез сметка на израелското посолство в Лондон в Барклис Бенк. Други банки, които Максуел използваше за своите измами без тяхното знание, бяха Креди Сюис в Женева, банката от която Бен Менаше извърши трансфера на четиристотин и петдесетте милиона долара печалби на „ОРА“ с мълчаливото съгласие на Максуел. Понякога откраднатите средства от пенсионния фонд правеха околосветски обиколки, като преминаваха през Кемикъл банк в Ню Йорк, Фърст нешънъл банк в Австралия и през банки в Хонконг и Токио. Единствено Робърт Максуел знаеше, че парите са откраднати, както и къде се намираха те във всеки момент. Още по-скандално беше, че той често нареждаше на вестниците си да подлагат на унищожителна критика престъпленията на „белите якички“.
Виктор Островски, роден в Канада израелец, служител на Мосад със специално назначение от 1984 до 1986 година, е първият, който попада по дирите на случващото се: „Мосад финансираше много от операциите си в Европа с пари, откраднати от вестникарския пенсионен фонд на Максуел. Израелската служба сложи ръце на средствата почти веднага след като Максуел закупи «Мирър нюзпейпърс груп» с пари, отпуснати му от нас, заедно с експертно становище на финансовите анализатори в Мосад. Още по-зловещо от самата кражба беше, че всеки служител в неговата новинарска империя при пътуванията си из Близкия изток автоматично е заподозиран в сътрудничество с Израел и само един донос го делеше от бесилото.“
При посещенията си в Израел Максуел беше посрещан като държавен глава. Той бе почетен гост на правителствени приеми и винаги му се предоставяха най-добри условия. Мосад обаче беше взела предпазни мерки и бе подготвена, в случай че пословицата за „ръка, която я хранеше“, внезапно отклони своята щедрост. След като откри, че Максуел има силни сексуални апетити и поради своята масивна фигура предпочита оралния секс, Мосад уреди по време на посещенията на магната в Израел той да бъде обслужван от една от проститутките, които службите използваха за изнудвания. Скоро след това Мосад се сдоби с малка видеотека със записи на Максуел в компрометиращи сексуални пози. Спалнята в хотелския апартамент, където той отсядаше, беше оборудвана със скрита камера.
Твърденията на Островски придобиха публичност в две негови книги, които все още предизвикват брожение сред израелската разузнавателна общност. В „Пътят на измамата“ и „Другата страна на измамата“ се вдигаше булото на секретността за времето, прекарано от него в Мосад. Той описваше оперативни методи и назоваваше имена, изобличавайки много служители по типичния клеветнически маниер на човек, който прави разкрития, защото смята, че са се отнесли несправедливо с него, като са го уволнили от Мосад.
Израелското правителство пренебрегна с ирония съвета на Максуел да не отговаря по никакъв начин на твърденията на Островски. На среща в Тел Авив с министър-председателя Ицхак Шамир магнатът им разказа какво се бе случило, когато правителството на Тачър се опита да спре издаването на книгата на бившия служител на МИ5 Питър Райт. Книгата на Райт „Ловец на шпиони“ също съдържаше твърде компрометиращи подробности за британските секретни служби. Провеждайки масирана кампания с цел да спре излизането на книгата, британското правителство в крайна сметка бе разгромено в съд в Австралия, където „Ловец на шпиони“ беше издаден за първи път. Книгата се превърна в световен бестселър, а Великобритания стана за смях в очите на света.
Същата участ застигна и израелското правителство. Под натиска на настоящи и бивши служители на Мосад — Меир Амит и Исер Харел, като най-настоятелно искаха Островски да бъде поставен на място — Шамир нареди на главния си адвокат да предприеме съдебни действия, за да забрани публикуването още на първата книга на бившия катца.