Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Докато Арафат обхождаше арабските столици, стратегията му държеше Мосад в непрекъснато напрежение. Обикновено тя изобщо не знаеше или само се досещаше къде ще се появи в следващия момент или кой ще е следващият лидер, застанал на негова страна.
Всичко това с най-големи подробности Рафи Ейтан обясняваше на своя гост — Ърл Брайън. На свой ред Брайън му обясняваше механизма на действие на „Промис“. Според него имаше да се свърши още работа, за да бъде задействана програмата. Рафи Ейтан беше наясно, че програма като „Промис“ можеше да им помогне в борбата срещу Интифадата. За начало програмата можеше да им осигури включване към компютрите на седемнадесетте централи на ООП, разпръснати по света, за да се разбере къде смяташе да пътува Арафат и евентуално какви бяха плановете му. Рафи Ейтан изостави за дълъг период събирането на скрап и концентрира усилията си върху това, как да бъде използвана в максимална степен качествено новата възможност, която „Промис“ разкриваше.
Вече не беше нужно да се разчита единствено на разузнаването с хора, за да се разберат намеренията на терористите. С помощта на „Промис“ ставаше възможно да се узнае къде точно и кога ще бъде нанесен ударът. „Промис“ можеше да следи всяка стъпка на терористите.
Осъществяването на такъв пробив щеше отново да направи Рафи Ейтан несъмнено силна фигура в израелската разузнавателна общност. Ала раните, които получи от бившите си съратници, ставаха все по-дълбоки. Той беше низвергнат и оставен в забвение само с една скромна пенсия. А годините му напредваха. Той беше в дълг на семейството си, заради което бе принуден да пренебрегва за дълго спецификата на своята работа. „Промис“ му предлагаше възможност да промени нещата. Ако ръководеше умело нещата, можеше накрая да се окаже богат човек. Ала въпреки високия си интелект Рафи Ейтан не беше компютърен гений. Уменията му в тази област се простираха до включването на модем. Годините, прекарани в ЛАКАМ, му бяха осигурили обаче достъп до всички експерти, от които имаше нужда.
При завръщането на Ърл Брайън в Съединените щати Рафи Ейтан сформира малък екип от бивши програмисти от ЛАКАМ. Те отвориха дискетата с „Промис“ и я препрограмираха по нов начин, като добавиха и някои нови елементи. Така вече нямаше начин някой да твърди, че новата версия на „Промис“ е нечия собственост. Рафи Ейтан реши да запази оригиналното наименование, защото то беше „удобен пазарен инструмент да се обясни какво представлява програмата“.
Служители на разузнаването, чийто опит в компютърните технологии не стигаше по-далеч от натискането на клавиши, щяха да имат достъп до информация и анализи, които бяха далеч по-задълбочени и адекватни, отколкото собствените им глави можеха да родят. Дискът с „Промис“ беше съвместим с лаптоп и можеше да избере измежду хиляди алтернативи най-точната за случая. Програмата премахваше необходимостта от дедуктивни съждения, много верни, но несъответстващи на факти, трябваше едновременно да бъдат взети предвид, което би затруднило значително човешкия ум. „Промис“ елиминираше всички безплодни лутания при разследването, като се обединяваше и съотнасяше наличната информация със скорост и обхват, надхвърлящи човешките възможности.
Преди обаче програмата да бъде продадена, според Бен Менаше Рафи Ейтан се нуждаеше от още едно подобрение. Бен Менаше потвърди, че по негово внушение е обмислен вариант за програма „капан“, вграден чип, който без знанието на купувача щеше да позволи на Рафи Ейтан да знае каква информация е издирвана.
Бен Менаше познаваше един човек, който можеше да създаде такъв капан, неоткриваем дори за най-прецизните скенери. Този човек ръководеше малка компания за компютърни изследвания и разработки в Северна Калифорния. Двамата с Бен Менаше бяха приятели от училище и за пет хиляди долара той се съгласи да създаде и произведе микрочипа. По признание на Бен Менаше цената беше твърде скромна. Следващият етап беше тестването на системата.
За изпитателен полигон бе избрана Йордания не само защото имаше обща граница с Израел, а и защото се беше превърнала в райско кътче за лидерите на Интифадата. От това пустинно кралство те ръководеха арабските улични протести и акции по Западния бряг и в Газа и предприемаха атаки срещу Израел. След всяко изстъпление на израелската армия терористите на ООП се промъкваха през границата с Йордания, най-често с мълчаливото съгласие на йорданската армия.