Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
В Тел Авив настана смут. Към Рафи Ейтан и Давид Кимше бяха отправени питания какво всъщност знае Бен Менаше и колко големи вреди може да причини това. Отговорите не бяха особено окуражаващи. Рафи Ейтан не скри, че Ари Бен Менаше беше способен да вдигне във въздуха американско-израелската мрежа „оръжия за Иран“, чиито пипала плъзнаха по всички краища на света — от Централна и Южна Америка през Лондон до Австралия и през Африка из цяла Европа.
В очакване на процес Бен Менаше беше посетен от израелски правителствени адвокати в „Метрополитън корекшън сентър“ в Ню Йорк. Те му предложиха сделка — да се признае за виновен, като в замяна получи щедро финансово обезпечение, което ще му осигури спокоен живот, след като излезе от затвора. Бен Менаше обаче реши да разкаже нещата както са били. Той вече беше започнал да изпълнява заканата си, когато внезапно през ноември 1990 година федералните съдебни заседатели оттеглиха всички обвинения срещу него.
Много от бившите му приближени от израелското разузнаване не можеха да се начудят на късмета му да се измъкне. Те щяха да твърдят, че в усилията да си извоюва свободата, Бен Менаше е използвал така наречения от един служител на Мосад „подход на стрелба с широк обсег“, атакувайки всеки един, който го заплашваше. Кимше изрази горещите надежди на мнозина, когато по-късно обобщи: „Всичко, което искахме, беше той да изчезне от полезрението ни. Беше решен да ни навреди, на нас, на своята страна и на нейната сигурност. Този човек беше и си остава заплаха.“
Ала Израел подцени отмъщението на Бен Менаше. Той написа книга „Изгодата от войната“, с която целеше да постигне същото като Боб Удуърд и Карл Бърнстейн с разкритията си за „Уотъргейт“, които станаха причина президентът Ричард Никсън да подаде оставка.
Намерението на Бен Менаше беше публично оповестено съвсем ясно: „Да поправя ужасните грешки от 80-те години и да помогна да бъдат отстранени от власт отговорните за тях.“
В Тел Авив спешно бяха свикани няколко срещи, на които се обсъждаше въпросът дали ръкописът да не бъде откупен и заключен завинаги в сейф. Ала Бен Менаше вече беше отказал солидна сума пари — говореше се, че става въпрос за около един милион долара, — за да запази мълчание. Нямаше вероятност той да промени намеренията си. Тогава бе взето решение всеки саяним в издателския бизнес в Ню Йорк да бъде предупреден да използва всички възможни средства, за да възпрепятства излизането на книгата. Усилията не се увенчаха с успех, въпреки че ръкописът премина през няколко големи издателства, преди да бъде публикуван от „Шеридан скуеър прес“ — малка нюйоркска издателска къща.
Бен Менаше характеризира книгата си като: „Невероятен разказ за заговор на шепа висши правителствени служители — или как шепа хора от няколко разузнавателни управления определят политиката на своите правителства, като тайно осъществяват широкомащабни операции без необходимата публична прозрачност, злоупотребяват с власт и обществено доверие, лъжат, манипулират медиите и заблуждават обществото. В крайна сметка това е разказ за войната — война, водена не от генерали, а от удобно разположили се в кабинети с климатични инсталации мъже, безразлични към човешкото страдание.“
За мнозина тази книга представляваше скандален акт на изкупление от страна на автора й. За други тя беше преувеличена версия на събитията, в центъра на които се беше оказал самият Ари Бен Менаше.
В Лондон, както беше правил толкова пъти досега, Робърт Максуел, прикривайки се зад закона, заплаши да публикува писания срещу всеки, който дръзне да повтори твърденията на Ари Бен Менаше за него. Нито един английски издател не посмя да се конфронтира с магната, нито един вестник, колкото и авторитетен да бе, не се реши да проведе независимо журналистическо разследване, за да подкрепи с факти изявленията на Бен Менаше.
Робърт Максуел според убеждение на Бен Менаше остана убеден в своята недосегаемост поради една проста причина — той вече беше влязъл в ролята на крадец за Мосад. Колкото повече грабеше за тях, толкова повече растеше убедеността му, че е незаменим за тайните служби.
Пак по думите на Бен Менаше Максуел обичаше да повтаря по време на посещенията си в Израел, че той също знае къде са погребани всички трупове. Това твърдение обаче не убягна от вниманието на Мосад.