Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Седемгодишната война провинция Померания губи една пета от своето население — седем хиляди загинали цивилни)118, но обикновено последиците от войната падали върху раменете единствено на войниците, които живеели отделно от цивилното общество. Градовете не били опожарявани, цивилните не били принудени да се съобразяват с непоносими изисквания относно данъците или живота на синовете си, насила мобилизирани в армиите, нито една държава не е изчезнала и не е била подложена на пълен хаос и разрушения в резултат от войните. Така институцията на войната е била поставена под контрол, ограничена и рационализирана (както би се изразила онази изключително рационална епоха).
Но XVIII век не си е давал сметка за нещо много важно — колко крехки са всички ограничения, поставени върху войната.
Балансът на силите ще продължава да бъде нестабилен, а просперитетът на собствената ни или на съседната страна ще продължава да бележи спадове или възходи. Но всички тези частни събития не са в състояние да повлияят съществено на общото ни състояние на щастие, на системата от изкуства, закони и обноски, които дават невъобразими предимства на Европа и нейните колонии над останалия свят. В мирно време напредъкът на знанията и индустрията се ускорява от наличието на множество активни съперници. Във време на война европейците налагат силата си чрез умерени и не решаващи нищо особено стълкновения.
Едуард Гибън, 1782 г.119
От този момент нататък, чак до мига, когато нашите врагове завинаги бъдат изгонени от територията на Републиката, всички французи се мобилизират за постоянно в армиите. Младите мъже ще се бият, женените мъже ще изработват оръжия и ще пренасят провизии, жените ще шият палатки и дрехи и ще служат в болниците… Обществените сгради се превръщат в казарми, а площадите — във фабрики за муниции… Всички огнестрелни оръжия от подходящ калибър трябва да бъдат предадени на войските. Всички вътрешни сили на реда ще бъдат снабдени с пистолети и хладна стомана. Всички обяздени коне се изземват за кавалерията, а всички товарни коне, които не участват в обработването на земята, ще теглят каруците с артилерията и провизиите.
Декрет на Националния конвент, Париж, 1793 г.120
Идиличният свят, описан така блажено от Гибън, се разпада само десетина години след неговото изявление. Причината е в крайно нестабилните му основи. От особено значение е фактът, че ограниченията върху воденето на войната са изцяло изкуствени. Те зависят от дълбокото убеждение на абсолютните монарси в Европа, че общият им интерес, свързан с оцеляването на техните династии, натежава над всички несъгласия, които ги разделят. А пълното експлоатиране на военните ресурси на кралствата им би отприщило социални и политически сили, които със сигурност ще застрашат троновете им. Ала идеите за равенство и демокрация, по същество напълно несъвместими с наличния социален ред, са били обща тенденция за цялата философска мисъл в края на XVIII век. Дори и по времето, когато пише Гибън, първата революция, изхождаща от тези идеи, вече триумфира в Съединени щати.
През 1789 година революцията пристига и във франция. Последиците от този всенароден бунт могат да се сравнят с евентуалния ефект от вземането на властта в днешните Съединени щати от маоистите — защото тогавашна франция е била интелектуалният и културен център на Западната цивилизация и най-голямата държава в Европа. Даже Русия успява да настигне франция по население едва в средата на XIX век. Почти всички монархии в Европа изпращат армиите си във
Франция, за да смажат светотатствените революционери. А когато остатъците от някогашните кралски войски, подпомогнати от доброволци, се оказват неспособни да отбиват атаките, Националният конвент решава да прибегне до задължителна мобилизация на населението.
Първият набор мобилизирани — през февруари 1793 година — изисква определен брой мъже от всеки окръг, като всеки местен батальон трябвало да бъде обединен под знаме, на което пишело: „френският народ се надигна срещу тиранията“. Ала с влошаването на военната обстановка конвентът издава призив за масова мобилизация — през месец август. В навечерието на новата 1794 година френската армия наброява около 770 000 мъже121. Така през следващите две десетилетия последвалите войни на масовите армии опустошават цяла Европа.
118
John Childs, Armies and Warfare in Europe, 1648–1789 (Manchester, England: Manchester University Press, 1982), 158.
119
Edward Gibbon, The History of the Decline and Fall of the Roman Empire (New York: The Modern Library, 1932).
120
Maj. Gen. J.F.C. Fuller, The Conduct of War, 1J89-1961 (London: Eyre and Spottiswoode, 1961), 32.
121
R.D. Challener, The French Theory ofthe Nation in Arms, 1866–1939 (New York: Russell and Russell, 1965), 3; Alfred Vagts, A History of Militarism, rev. ed. (New York: Meridian, 1959), 108–11.