Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Мадам, вие сте крайно възбуждаща гледка, на която напоследък твърде рядко мога да се наслаждавам.
Тя се усмихна леко.
— Баща ми и Малкълм са на мнение, че си видял твърде много от мен, а и аз от теб. — Ъгълчетата на устата й трепнаха развеселено. — Баща ми беше направо шокиран от склонността ти да се показваш полугол.
— Да, горе-долу така се изрази и когато ме посети, за да ми чете конско. Счита, че си твърде чувствителна за подобни гледки. Явно не е наясно, че преди изчезването ти от Бел Шен сме живели като мъж и жена.
Руменината по бузите й стана вишнева.
— Не знаех как да им разкажа за това, Аштън — промълви тя и сведе поглед. — Те положително щяха да го приемат като нещо мръсно. В техните очи всичко, което си направил, е достойно за презрение, а баща ми все още те обвинява за смъртта на Лиарин.
Нежно и с разбиране Аштън стисна ръката й.
— Той е един измъчен, разпънат на кръст човек. Междувременно дори започна да ми става малко симпатичен.
Любовта, й към Аштън преодоля стената от сдържаност, която беше издигнала между себе си и него.
— О, Аштън, ти си толкова добър!
Той хвърли с усмивка шапката си на отсрещната седалка и я погледна със съмнение.
— Защо? Защото не храня злоба срещу един стар човек, който вярва, че има причина да ме мрази ли? Би било безсмислено да прахосвам чувствата си заради него, все едно дали са положителни или отрицателни. Не знаех, че има толкова сърдечно отношение към уискито, но явно алкохолът взима своята дан. Когато поряза ръката си със счупеното стъкло, изглеждаше напълно замаян. В този момент ми стана ясно, че той е само един слаб и заслужаващ състрадание човек. Ще си запазя гнева за други личности.
— За Малкълм ли? — попита тя с тих глас.
Лицето на Аштън доби сурово изражение.
— Е, той наистина заслужава омразата ми. Нали?
Лианор го погали успокояващо по ръката.
— Хайде да не говорим сега за него — помоли тя. — Кажи ми по-добре какво възнамеряваш да правиш. Колко време смяташ да държиш тук на котва „Речната магьосница“?
— Колкото е необходимо. Или докато ме отпратиш.
— Аз вече те помолих да се върнеш обратно — напомни му тя.
Той вдигна ръката й до устните си и целуна бледите пръсти, а очите му потърсиха погледа й и го задържаха.
— Ако твоите очи ми кажат да си вървя, любима, тогава ще си тръгна. Но не по-рано.
Лианор сведе клепачи смутена, че чувствата й можеха толкова лесно да се отгатнат. Той отпусна сплетените й ръце на бедрото си. Когато долови ускорения му пулс, тя усети, че споделя копнежа му. Свободната му ръка докосна брадичката й и леко я повдигна. Погледна я дълбоко в очите, докато нежно галеше шията й.
— Искам те — промълви той дрезгаво. Премести малко по-нагоре ръката й, за да й покаже колко я желае. Тя умолително поклати глава и се опита да се отдръпне от него, но името „Лиарин“ и въздишката, отронени от устните му, пречупиха слабата й съпротива. Той притисна главата й назад към облегалката. Безпомощна, тя се отдаде на лудото, сладко удоволствие да го целува и да бъде целувана от него, макар да чувстваше, че не бива да го прави. Слабините му сякаш горяха под ръката й и дивата му жажда я накара да потрепери. Мълвейки думи на любов и страст, той покриваше шията й, страните и очите й с трескави целувки.
— Копнея по теб и знам, че не мога да те имам — шепнеше измъчено Аштън. — Всичко в мен се бунтува, когато помисля, че си в къщата на Малкълм, който стои между нас и те иска за себе си. Да, кипя от яд всеки път, когато се сетя за него, и тогава ме обзема дива ревност. Видя ли ви заедно, иде ми просто да го разкъсам. Умолявам те, имай милост към изтерзаната ми душа! Нека се махнем оттук сега, веднага! Позволи ми да те взема с мен в Бел Шен, вкъщи, където ще мога да те обичам, да сложа света в краката ти.
— О, Аштън, Аштън! — каза тя жално и в очите й се появиха сълзи. — Какво бих била аз, ако сега се върна с теб в Бел Шен? Никога няма да съм сигурна дали съм Лиарин или Лианор и никога няма да зная дали върша прелюбодеяние, или наистина съм твоя жена. Тази къща тук, в Билокси, крие решението и аз твърдо вярвам, че ще узная тайните на душата си, за да сложа край на мъчението. Понякога имам видения, явяват ми се страшни неща, отвратителни картини и ако не намеря отговор на тези въпроси, те ще ме закарат в гроба. Толкова много копнея да ти се отдам, тук и веднага, искам това, което и на теб ти се иска, но не мога да го направя, без да познавам, себе си. Трябва да знам коя съм, откъде идвам, какво съм извършила.