Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
— Как мислите? Да поддържаме ли, че сме ограбени, което всъщност фактически ще трябва да докажем, или да се примирим, и не раздухваме още повече жестокостта на престъпниците. Ние не знаем кои са те и на какво са способни. Един главен касиер сам не почва да краде. Той е чуждо оръдие и има помощници в самата банка! — представи мрачно картината на нашето положение Мартин Ларсензвей и продължи: — Предлагам да се махнем от това гнездо на оси.
Никой не възрази. Незабелязано се смесихме с тълпата и се измъкнахме навън. На улицата въздъхнахме с облекчение — все пак евтино се отървахме.
Значи нашите сурови диаманти влизаха в сметките на някоя международна банда за търгуване с крадени скъпоценности. За нея отдавна се писа в американските вестници, че се подвизавала на юг и че в нея участвували неуловими злосторници. Те бяха очевидно мощни и не се спираха пред нищо. Трябваше да бъдем внимателни. Първото нещо беше да не вдигаме никакъв шум около кражбата, защото не се знаеше кой участвува в тая международна организация. При проверката, която направихме, за да установим какво липсва, се оказа, че крадците не са тършували до дъно на кожените торби. Най-ценните екземпляри от нашите розови и зелени диаманти, както и по-голямата част от чистите емералди се намираха непокътнати в чантите. Игор Незнакомов и Иван Горилата бяха натрупали пред себе си цялото си имущество, разглеждаха го и се мъчеха да си спомнят точно какво им бяха откраднали. Нито единият, нито другият знаеха какво притежават. Те, а и ние останалите, никога не бяхме предполагали, че ще бъдем ограбени, за да се взираме много подробно в това, което слагахме в кожените си чанти. Невидимият враг нямаше да прояви към нас милост. Напротив! Той сигурно и сега ни дебнеше, за да довърши започнатото престъпление. Налагаше се да останем вкъщи, за да си запазим онова, което беше останало в наше притежание. Осуетяваше се тази вечер пиршеството ни в ресторанткабарето „Ривадавия“. Осуетяваше се и срещата на Игор с Мерцедес. По никакъв начин сега не трябваше да се делим един от друг. Спуснахме капаците върху прозорците и решихме да прекараме нощта вкъщи със загасено осветление, готови да се браним, ако бъдем нападнати.
Някой иззвъня силно по телефона и ме разбуди. Вдигнах слушалката и чух гласа на нашия директор. Запита ме можем ли да го посетим веднага в кантората на петролната компания. Аз не знаех какво да отговоря, защото другите, още спяха. Часът беше 10 сутринта.
— Ние сега подреждаме мострите, но след един час ще бъдем при вас! — се откачи от устата ми, които горчаха.
Вечерта, за кураж, се бяхме напили, Огледах се из стаята и забелязах, че хъркането на Мартин Ларсензвей в другата стая е спряло. Значи е буден и може би е чул разговора ми по телефона. На отсрещното легло Иван Горилата лежеше с полуотворена уста, с револвер в дясната си ръка, увиснала край кревата.
— Не спиш, а се преструваш! Мистер Флеминг много бърза и ни вика.
— Какво от това, че ни вика — с прозявка ми отговори Иван. — Той не знае какво е положението ни и му е лесно да се обажда по телефона. Къде ще оставим кожените си чанти? Аз мисля да ги носим със себе си и оттам да прескочим до холандците, за да се отървем от тия камъни, преди да са ни пречукали гангстерите. В това време в стаята влезе Мартин Ларсензвей и зад него любопитно надничаше Игор Незнакомов. Той попита кой се е обадил по телефона.
— Нищо страшно, Игор! — успокоих го аз. — Мистър Флеминг ни моли да се явим още тая сутрин при него по някаква важна работа.
Застанал до отворения прозорец, Иван Горилата се мъчеше да улови във въображението си как е станала кражбата в банковата касетка, после се обърна, като чу запитването на Игор Незнакомов, и с неочаквана твърдина каза:
— Фактите са налице. Ние сме прицелната точка на тая международна апашка организация. С всички коварни средства и хитрости тия господа ще се постараят да се приближат до нашите кожени чанти и да ги откраднат. Сигурен ли си, Лабо, че гласът, който се обади по телефона, е бил на мистър Флеминг? Знаеш, че той никога не се обажда сам по телефона. Повиква ни секретарката му. Ние вчера бяхме при него. За какво ще ни търси тая сутрин? Не можем ли да допуснем, че някой иска да ни отстрани от къщата, за да я претърсят. От днес ние не трябва да разчитаме на никого освен на себе си.