Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Джослин завидя на увереността, с която приемаше да бъде наречен силен, без да се съмнява в това. Самата тя винаги се притесняваше, когато някой й направеше комплимент. Чувстваше се уверено в обществото и в социалното си положение, но възхвалата на личността й я караше да изпитва неудобство. Много отрано я бяха принудили да повярва, че е недостойна и не притежава особени качества.
Дейвид огледа гостната. Джослин бе подредила намерените на тавана мебели в умело съчетание с трите ориенталски килима, разделяйки просторното помещение на няколко уютни кътчета.
— Тази стая никога не е изглеждала така добре. Притежаваш усет към красотата.
Обърна се към нея и погледите им се срещнаха. Нямаше сили да се извърне, дори и за всички арабски съкровища.
— Защо си останал толкова дълго сам в трапезарията? — тихо попита младата жена.
— Мислех… за теб. — Плътните нотки в гласа му сякаш я милваха. — Колко си красива. Колко ми е трудно да се сдържам, когато се докоснем.
Тя пристъпи към него. Гърдите й почти докосваха неговите, а главата й се наклони леко назад.
— А защо се въздържаш? — прошепна Джослин, изумена от собствената си дързост.
Той застина. Не се отдръпна, но не се и протегна да я докосне.
— Обещах, че ще ти върна свободата, а това ме обвързва. И без това вече отидох твърде далеч.
— Ние подписахме документите за анулиране на брака ни и скоро ще бъдем свободни. Но тази вечер? — попита напрегнато тя. — Кой го интересува, а и кой ще узнае какво се е случило помежду ни?
— Аз се интересувам и се надявам, че теб също те интересува. — Лицето му се изопна. — Не съм сигурен, че знаеш какво искаш.
Джослин сложи длан върху ръката му и почувства твърдите и стегнати мускули под ръкава на ризата.
— Знам, че искам да ме прегръщаш. — Гласът й бе дрезгав от копнеж. — Знам, че уроците по страст, които ми даде, са само увертюра към най-великолепната симфония на живота.
Цивилизованите окови на офицера и джентълмена паднаха.
— Сигурна ли си?
Думите му ускориха пулса й. Искаше й се да побегне с вятъра…
— Толкова сигурна, колкото може да бъде сигурен някой в този несъвършен свят.
Дейвид взе свещника от ръката й и го остави върху полицата на камината. Щом устните им се срещнаха и последните остатъци на контрол и разум се стопиха. Копнежът, който и двамата отказваха да признаят, избухна в изгаряща жажда, която не можеше да бъде утолена само с целувки.
И преди я бе прегръщал с умение и страст, но този път беше по-различно, много по-различно. И двамата пламтяха в огъня на страстта, телата им обещаваха и даваха. Ръцете му се сключиха около нея, притегляйки я толкова плътно, че тя усети ударите на сърцето му до гърдите си, копчетата на панталоните му, врязващи се в плътта й през тънката нощница.
Джослин дръпна ризата му, нетърпелива да докосне топлата му кожа. Макар че го бе виждала полугол, докато беше болен, сега жадуваше отново да преоткрие тялото му с истинската му сила и жизненост. Пръстите й се впиваха конвулсивно в голия му гръб, опипвайки твърдите му мускули. Едната й длан се плъзна надолу по гърдите му. Намери малкото изпъкнало зърно. Питайки се дали и той изпитва същите усещания като нея, тя разтри зърното между палеца и показалеца си.
Дейвид простена и тялото му се напрегна.
— Господ да ни е на помощ! — Сграбчи я за раменете и задъхано прошепна: — Този път ще го направим както трябва.
Вдигна я на ръце и я понесе нагоре сякаш бе малко дете. Докато изкачваха стъпалата, тя притисна лице към рамото му. В очите й запариха сълзи, когато осъзна, че това, което изглеждаше напълно естествено през нощта, бе също толкова ефимерно и мимолетно, както лунната светлина, осветяваща техния път.
Глава 30
Когато стигнаха до спалнята й, Дейвид я пусна на пода, за да отвори вратата. Тя стоеше права и го наблюдаваше — фигура изваяна като статуя от лунна светлина и сенки. Той преглътна с усилие като видя как меките гънки на пеньоара й се увиват чувствено около зрялото й женствено тяло. Една нимфа на нощта, която краде мъжките сърца.
Той бе чакал и се бе молил за този миг, когато сърцето й ще се отвори за него, но при все това му се струваше прибързано. Разкъсван между желанието и страха да не би да сгреши, младият мъж изрече с треперещ глас:
— Все още можеш да промениш решението си, Джослин.
— Нямам съмнения. — С поглед, вперен в него, тя развърза колана и остави копринения пеньоар да се плъзне с шумолене по тялото й, образувайки малка блестяща купчинка в краката й. — А вие, милорд?
— Никакви.
— Тогава нека те видя — прошепна тя.
Разхлабената му вратовръзка бе свалена с едно рязко дръпване. После изхлузи ризата през глава и я пусна на пода. Възхищението в очите й го възбуди и слабините му болезнено запулсираха. Предположил, че не е разумно девственица да види изгарящ от страстно желание мъж, той пристъпи към нея и я сграбчи в прегръдките си.