Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Ремъци я държаха здраво на дръвника и острието на секирата на палача се издигна нагоре, но тя знаеше, че някой тича към нея и че ако този някой притича достатъчно бързо, секирата ще се спре. Ако не… Усети мраз.
Логаин със смях прекрачи нещо и възседна черен камък; когато погледна надолу, й се стори прекрачил през трупа на Ранд… но щом докосна лицето му, то се разпадна.
Златен ястреб разпери криле и я докосна, и тя по някакъв начин беше свързана с ястреба; знаеше само, че ястребът е женски. После видя мъж, който умираше в тясно легло, и беше важно да не умре, но отвън вече издигаха погребална клада и се извисяваха гласове на радост и на тъга. Тъмнокож млад мъж протегна ръка — и нещо в нея или на нея засвети толкова ярко, че тя не можа да види какво е.
Сънищата идваха един по един и тя ги подреждаше трескаво, мъчеше се отчаяно да ги разбере. Нямаше покой в това, но трябваше да го направи. Длъжна бе да направи това, което трябва.
ГЛАВА 11
Клетва
— Помолихте да ви събудя преди изгрев, майко.
Егвийн отвори широко очи — определила си беше да се събуди едва няколко мига по-късно — и неволно се сепна и се дръпна от надвесилото се над нея лице. Строго лице, под лъсналата пот, то съвсем не беше най-приятната гледка, която можеше да види човек със събуждането си. Поведението на Мери беше съвсем почтително, но дългият нос, вечно присвитите устни и черните очи с този рязък и укорителен поглед говореха, че никога не е срещала човек поне наполовина толкова добър, колкото би трябвало да е или колкото претендира да бъде, а хладният й тон обръщаше всичко, което кажеше, с главата надолу.
— Надявам се, че сте спали добре, майко — каза тя, докато в същото време физиономията и изобрази откровен упрек в леност. Черната й коса, с дебели къдрици над ушите, правеше лицето й болезнено издължено. Неизменното потискащо тъмносиво, което носеше винаги, колкото и да се потеше под него, само я правеше да изглежда още по-мрачно.
Жалко, че не бе успяла наистина да си отдъхне поне малко. Егвийн се прозя, надигна се от тесния си креват и изтърка зъбите си със сол, после изми лицето и ръцете си, докато Мери подреждаше дрехите й за през деня: надяна чорапи и чиста риза и се подложи на страданието да я облекат. „Страдание“ бе точната дума.
— Косата ви така се е заплела на възли, че се боя, че някои ще се отскубнат, майко — скръбно промърмори намръщената жена, докато прокарваше четката през косата на Егвийн и Егвийн едва се сдържа да не започне да се оправдава и да обяснява, че не си е разчорлила косата нарочно.
— Разбирам, че днес ще отдъхваме тук, майко. — Ледено безгрижие в тона, и кипналото от възмущение лице на Мери в огледалото на стойката.
— Този оттенък на синьото много ще отива на очите ви, майко — заяви Мери, докато закопчаваше копчетата на Егвийн. Лицето й бе стегнато и я обвиняваше в неприлична суетност.
Изпълнена с облекчение, че довечера поне при нея ще бъде Чеза, Егвийн наметна шарфа и излезе преди жената да е довършила.
Слънцето още не се беше показало над хълмовете. Местността се диплеше във всички посоки на издължени ридове и чудато закривени могили и канари, понякога стотици стъпки високи и наподобяващи огромни пръсти. Сенки като по здрач къпеха стана, но той вече се беше разбудил в жегата, която така и не се беше вдигала. Миризми от приготвяната закуска се носеха из въздуха и хората се суетяха около огнищата, макар да липсваше суматохата, предвещаваща поредния ден в поход. Облечени в бяло новачки шетаха почти тичешком — всяка разумна новачка гледаше да си свърши шетнята колкото може по-бързо. Стражниците не изглеждаха припрени, разбира се, но днес дори слугите, носещи сутрешната храна на Айез Седай, като че ли се помайваха. Е, почти. В сравнение с новачките. Целият стан се възползваше колкото може от дадения отдих. Трополене и люти ругатни след някой изтърван лост подсказваха, че фургонджиите са се заловили с ремонт, а екотът на чукове говореше, че налбантите са се захванали да подковават конете. Дузина свещари вече бяха разставили калъпите си и загряваха котлетата, в които щяха да разтопят грижливо събираните остатъци восък от недогорелите свещи. Други големи котли стояха върху триноги над огнищата, за да се кипне в тях вода за бани и за пране, и край тях мъже и жени трупаха купчини дрехи. Егвийн почти не обърна внимание на цялата тази дейност.