Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Едва успя да сдържи вълнението си и веднага се обади на справки, за да разбере адреса й. Отправи се директно към дома й. Паркира колата малко по-надолу от блока и не се приближи, докато не видя Фъргюс да се качва в колата си и да потегля.
Двете жени стояха лице срещу лице в мрачния коридор. Алекс беше любопитна, а Уенда Гейл — явно уплашена.
— Не трябва да говоря с вас — прошепна тя нервно.
— Защо? Защото съпругът ви е забранил ли? — попита тихо Алекс. — Нямам намерение да ви създавам неприятности. Да седнем.
Приемайки ролята на домакиня, Алекс поведе Уенда Гейл към най-мрачната и най-неподредената стая, в която някога беше влизала. Нямаше и следа от нещо, което да радва окото. Нямаше цветя, нито картини — само една на окървавен разпънат на кръст Христос. Нямаше книги, нито списания. Нямаше нищо, което можеше да разведри атмосферата, с която беше проникната цялата къща. Алекс беше видяла три слаби, унили дечица, които заминаха някъде с баща си. Тя и Уенда Гейл бяха сами.
Седнаха една до друга на изтъркания диван, който точно отразяваше голямата беднотия в този дом. Уенда Гейл още държеше мократа кърпа в ръцете си. На лицето й беше изписано безпокойство. Явно беше уплашена до смърт — от една страна от Алекс, а от друга от това, което би могло да й се случи, ако мъжът й разбере, че тя идвала тук.
Алекс се опита да я успокои и още един път каза:
— Искам просто да поговорим. Случайно открих, че името ви е било Уенда Гейл Бъртън.
— Вече не е. Откакто открих Исус.
— Разкажете ми за това. Кога се случи?
— Лятото, след като завърших гимназия. Една група…
— Сестрите ви?
Тя кимна с глава.
— И няколко приятели. Качихме се на кола и тръгнахме за Мидленд. Търсехме забавления — тя виновно наведе очи. — Видяхме голяма палатка, опъната на едно пасище за крави в покрайнините на града. Имаше религиозна служба. Решихме да спрем и видим какво е тава там. Имахме намерение да се позабавляваме и се присмивахме на хората, които четяха евангелието.
Направи гримаса на разкаяние.
— Всичко ни изглеждаше смешно, защото си бяхме пийнали и взели малко наркотик, който някой донесе Ийгъл Пас — скръсти ръце и започна да се моли за покаяние.
— Какво стана? Да не сте имали духовно преживяване онази нощ?
Тя потвърди предположението на Алекс, като поклати глава.
— Там имаше един млад пастор. След песните и молитвите той взе микрофона.
Очите й придобиха замечтано изражение при спомена за миналото.
— Дори не си спомням какво проповядваше. Самия му глас ме накара да изпадна в транс. Спомням си, че усетих как неговата сила се влива в мен. Не можех да откъсна…
Погледът й се проясни.
— На другите им писна и искаха да си тръгнат. Казах им да вървят и да дойдат да ме вземат по-късно. Исках да остана. Когато проповедта свърши, аз отидох до олтара както много други. Той постави ръце на главата ми и се помоли да се избавя от греха. През онази нощ аз отдадох сърцето си на Исус и на Фъргюс Пламит.
— Колко време след това се оженихте?
— Два дни.
Алекс не знаеше как по-деликатно да зададе следващия си въпрос. От уважение към християнското чувство на жената се обърна към нея по името на мъжа й.
— Госпожо Пламит, вие и вашите сестри… — спря за малко. — Чух, че…
— Знам какво сте чула. Ние бяхме проститутки.
Алекс не одобри нейната строга осъдителна оценка за себе си и се опита да я смекчи.
— Разбрах, че сте имала много мъже.
Уенда започна отново да извива мократа кърпа.
— Признах всички свои грехове на Фъргюс. Той ми прости, както би направил и Бог. Обгърна ме с любов, независимо от моята порочност.
Алекс имаше по-друго мнение за великодушието на пастора. Той вероятно искаше да има жена, която да се чувства постоянно депресирана от това, че й е простил греховете, жена, която да счита неговото благоволение равно на Божието.
Бог прощава греховете, но Алекс се съмняваше дали Фъргюс може да прости. Вероятно държеше снимка на Уенда и използваше миналото й, за да я държи в подчинение. Навярно е направил живота й окаян, като постоянно й напомня какъв късмет е имала, че й е простил.
Очевидно беше обаче, че каквото и да се е случило на Уенда Гейл онази нощ в палатката за опрощаване, то е било силно и необратимо. Решението й да започне нов живот, различен от този, който е водила дотогава, е устояло цели двадесет и пет години. Затова Алекс й се възхищаваше.
— Две от момчетата, с които сте излизала, докато сте била в гимназията, са Рийд Ламбърт и Джуниър Минтън.
— Да — потвърди Уенда със замислена усмивка. — Те двамата изглеждаха най-добре и бяха най-известните момчета в училище. Всички момичета искаха да ходят с тях.