Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Беше започнал да се чуди дали тяхната любов би надживяла младостта им, дали е била истинска или просто е била заместител на това, което им е липсвало в живота. Винаги я бе обичал като приятел, но се съмняваше, че взаимната им зависимост може да бъде здрава основа за съвместен живот.
Навярно Селина беше усетила неговата сдържаност и тя бе една от причините да замине за известно време. Никога не бяха обсъждали това. Той само подозираше, че е било така, но никога не разбра.
Месеци преди тя да замине за Ел Пасо онова лято, той постави на изпитание издръжливостта на техния роман от детството. Ако с възрастта чувствата му към нея се променят, как ли би понесъл раздялата? Все още не можеше да си обясни това, когато тя умря и смъртта й го завари неподготвен да завърже нови връзки.
Не можеше да си позволи да бъде толкова обвързан е друго човешко същество. Беше ужасно — такава привързаност към друг човек, особено към жена.
Преди години се закле, че с която и жена да спи, никога няма да се влюбва в нея, преди да бъде женен. Със сигурност знаеше, че никога няма да обикне друга жена така, както обичаше Селина.
Но кратките любовни връзки, които бе имал, бяха станали доста заплетени. Жените се задълбочаваха в чувствата си и се привързваха към него, а той не можеше да им отвърне със същото. Тогава започна да разчита на Нора Гейл само за физическо задоволяване. Сега и това го беше разочаровало. Сексът с нея беше еднообразен и безсмислен и напоследък му беше трудно да скрива отегчението си.
Да се занимава с жена от по-висока класа изискваше по-висока цена, отколкото беше склонен да плати.
Дори и сега, когато лежеше в леглото си, той се улови, че мисли за нея.
На неговата възраст беше необичайно да мечтае като някой хлапак. Алекс заемаше голяма част от мислите му. Изпитваше нежност и непреодолима страст.
Винаги, когато мислеше за нея, изпитваше болка. Споменът за това, коя беше тя и как предизвикателно промени живота му, разбиранията му за това, как трябва да се държи един мъж на неговата възраст към доста по-млада от него жена и ревността, която изпита, когато я видя да се целува с Джуниър.
— По дяволите!
Простена гласно в тъмнината и покри очите си с ръка, като се помъчи да си спомни този момент отново. Изпита такава силна ревност, че се уплаши. Учуди се как се стърпя да не излезе от блейзъра.
Как се случи това, за Бога? Защо й позволи да го омотае, когато от това не може да излезе нищо, а само ще задълбочи пропастта, която създаде майка й между него и Джуниър?
Едно приятелство — самата дума го накара да потръпне — между него и Алекс — за това и дума не можеше да става. Тогава защо го безпокоеше мисълта, че в очите на една умна жена, която се бори за своята реализация, изглежда само един застаряващ мъж?
Той и Селина имаха всичко, но тя беше недостижима, така че защо, по дяволите, си мислеше, че може да се среща с Алекс?
Имаше нещо друго, помисли си той — убийството на Селина. Алекс никога няма да разбере за това.
Тази причина не беше основателна, но поне за момент го накара да я желае. След миг обаче по тялото му се разля топлина и той бе обхванат от силно желание. Поиска да помирише тялото й, да усети отново косата й върху бузата си, върху гърдите си. Представи си нейните устни върху своите и си пое дълбоко дъх. Искаше му се да я докосне отново и да захапе зърното й с устни.
Прошепна името й в тъмнината и си припомни момента, в който откопча сутиена й и погали забранената плът. Въображението му се разпали.
Накрая споменът избледня и той отново се почувства самотен в студената и тъмна къща.
Глава XXXIII
— Добро утро, Уенда Гейл.
Съпругата на Фъргюс Пламит отстъпи крачка назад.
— За какво ме търсите?
— Уенда Гейл — повтори Алекс с любезна усмивка. — Това с името ви, нали? Вие сте една от сестрите Бъртън, повече познати като сестрите Гейл.
Госпожа Пламит отвори вратата с кърпа за подсушаване на чинии в ръцете си. Беше шокирана от това, че Алекс е разбрала за нейното минало. Тя бързо си пое дъх и погледна за гърба на младата жена, за да се увери, че зад нея няма никой.
— Мога ли да вляза?
Алекс не дочака разрешение, а използва стъписването на домакинята и пристъпи вътре в къщата, като затвори вратата след себе си. Беше установила самоличността на госпожа Пламит съвсем случайно, докато прелиствайки страниците на албума от класа на майка си по време на сутрешното си кафе. След като беше разглеждала стотици пъти снимката в класната стая, изведнъж тя изскочи от границата. Стори й се, че очите й я мамят, докато не провери името под снимката: Уенда Гейл Бъртън.