Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Имате ли достатъчно пари, за да построите такъв хотел? — попита Алекс повече заядливо, отколкото любопитно.
— Заделила съм достатъчно, за да мога да заема колкото не ми достигат. Скъпа, не мога да изброя колко каубои, шофьори, чиновници и какви ли не мъже са прекрачвали този праг — каза тя, сочейки към коридора. — Всъщност, бих могла да кажа с точност колко души са идвали тук, колко дълго е стоял всеки от тях, какво е правил, какво е пил, какви цигари е пушил и всичко, което ви интересува. Най-щателно съм записала всичко тук. Аз съм проститутка, но съм умна. Човек не влиза в този бизнес току-така. Всяко момиче трябва да се научи как да достави удоволствие на мъжа по най-бързия начин, за да може да премине към следващия. Трябва да знае и как да го накара да плати повече, отколкото е възнамерявали началото на посещението си.
Тя седна отново и погали котката.
— Да, имам парите. Нещо повече, намислила съм как да ги умножа в бъдеще. С този хотел мога да ги узаконя. Никога не ще се оставя на някого, ако не ми харесва, и няма да слушам повече разказите на никой мъж, че жена му не го разбирала. Живея, за да мога един ден да се махна от това място и да отида в града, да ходя с високо вдигната глава и да казвам „Целуни ми задника“ на всеки, на когото не му харесва, че съм негова съседка — насочи към Алекс цигарата си. — Не съм карала никого да идва тук насила.
Това се казваше реч. Въпреки всичко Алекс беше очарована, но и уплашена.
— Опитвам се само да разреша едно дело за убийство.
— Не го правите заради реда и закона. На никого не му пука, че Селина с убита. Обърнете се назад и ще видите, че съм права.
— Току-що признахте, че делото е подновено.
Нора Гейл леко повдигна рамене.
— Може би от правна гледна точка, но не и от човешка. Чуй, сладурче, последвай съвета ми. Говоря с теб така, както бих разговаряла с някое от моите момичета, ако нещата при нея не вървят.
Тя се облегна напред.
— Върви си вкъщи. Остави нещата такива, каквито са. Всички ще бъдат доволни, включително и ти.
— Знаете ли кой уби майка ми, госпожице Бъртън?
— Не.
— Вярвате ли, че Гууни Бъд я с убил?
— Онзи безобиден идиот? Не.
— Тогава подозирате някого. Кого?
— Никога не бих ви казала.
— Дори и ако трябва да се закълнете на подсъдимата скамейка?
Тя поклати глава.
— Не бих свидетелствала против моите приятели.
— Като Рийд Ламбърт ли?
— Като Рийд Ламбърт — повтори ясно Нора Гейл. — Аз бях с него онази нощ.
— И аз чух същото.
Съскащият й смях накара Алекс да вдигне глава.
— Дразни ли ви това, че някога аз и Рийд бяхме любовници?
— Защо трябва да ме дразни?
Без да сваля очи от Алекс, Нора Гейл издуха кълбо дим от цигарата си към тавана и я изгаси в един кристален пепелник.
— Кажете вие, скъпа…
Алекс се отдръпна, опитвайки се да се покаже само като упорит следовател.
— Рийд беше ли с вас през нощта, когато е била убита майка ми?
— Да — отговори тя без колебание.
— Къде?
— Мисля, че бяхме в моята кола.
— Там ли спахте с него?
— Това има ли някакво значение за вас?
— Интересът ми е изцяло професионален — каза бързо Алекс. — Опитвам се да установя алибито на Рийд Ламбърт. Трябва да знам къде сте били, какво сте правили и колко време сте били заедно.
— Не разбирам какво значение има това?
— Оставете на мен да преценя. Освен това има ли някакво значение сега? Сигурна съм, че сте го казала на следователите, които са ви разпитвали.
— Никой не ме е разпитвал.
— Какво? — възкликна Алекс.
— Никой не ме е разпитвал. Предполагам, Рийд им е казал, че е бил с мен и те са му повярвали.
— През цялата нощ ли беше с вас?
— Бих се заклела в това пред съдебните заседатели.
Алекс я погледна настоятелно.
— Но така ли беше?
— Бих се заклела, че е бил с мен — повтори тя с очи, които гледаха предизвикателно.
Алекс имаше чувството, че е попаднала в задънена улица. Реши да спре да си блъска главата, това й причиняваше болка.
— Познавахте ли добре майка ми?
— Достатъчно добре, за да не плача, когато умря — оценката й съвпадаше с тази на Стейси Уолис. Алекс трябваше да свикне с това, но не можеше. — Виж, сладурче, не ми е приятно да ти го казвам в лицето, но майка ти не ми харесваше. Тя знаеше, че Рийд и Джуниър я обичат. Изкушението беше прекалено силно.
— Какво изкушение?
— Да ги изправи един срещу друг, и виж докъде стигна. След като убиха баща ти, тя започна отново да си играе с двамата. Рийд не искаше да й прости, че беше забременяла, но не и Джуниър. Предполагам, че в това е видял своя шанс и е решил да го използва. Както и да е, той започна сериозно да я ухажва. Това не се хареса на родителите му. Стейси Уолис щеше да пукне от яд. Изглеждаше, сякаш Джуниър ще се ожени за Селина въпреки всичко. Не криеше това от никого и разказваше на всички, че ще се оженят, като завърши гимназия. Баба ти умираше от удоволствие. Винаги е искала Джуниър Минтън да й стане зет, а не Рийд.