Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не.
— Не си ли бил там и не си ли вършил безчинства, като боядисване на стени, хвърляне на изпражнения в коритата за хранене на добитъка или чупене на прозорци?
— Моят съветник ми каза, че не трябва да отговарям на повече въпроси — заяви пасторът и скръсти ръце пред гърдите си.
— Защото можеш да се изпуснеш нещо, което да потвърди обвиненията?
— Не!
— Лъжеш, Пламит.
— Бог е на моя страна! — извика пасторът с широко отворени очи. — Щом като Бог е на наша страна — издекламира той театрално, — тогава кой би бил против нас?
— Той няма да е на твоя страна за дълго — прошепна заплашително Рийд.
Стана от стола си, заобиколи масата и се наведе над него.
— Бог не обича лъжците.
— Отче наш ти, който си на небето…
— Престани. Пламит.
— … да се свети името ти. Да бъде…
— Кого изпрати да подпали фермата на Минтън?
— … твоята воля, както на небето…
— Все пак си изпратил твои привърженици, нали? Защото не си се осмелил да го направиш сам.
Пламит внезапно прекъсна молитвата си. Дишането му стана насечено и слабо. Рийд беше докоснал някаква струна в неговата душа, затова бързо продължи.
— Ти ли оглавяваше групата, или само осигури боите?
Рийд беше споменал на Алекс преди това, че е обиколил всички железарски магазини, за да провери откъде е купена боята, но нито един търговец не си спомняше да е купувано голямо количество за един ден.
Пламит явно не беше толкова глупав, за да я купи наведнъж и от един магазин. Може би беше ходил и в друг град. Рийд не можеше да докаже това, но пасторът можеше да се изплаши, че е оставил някакви улики след себе си, и да се изпусне.
За втори път обаче той улови блъфа и след като се овладя, погледна напред и каза:
— Не разбирам за какво намеквате, шериф Ламбърт.
— Нека да започнем отначало — каза Рийд с въздишка. — Виж, Пламит ние — госпожица Гейдър и аз — знаем, че си виновен. Ти си й казал да бъде твърда с грешниците. Вандалщина във фермата на Минтън ли имаше предвид?
Пламит не каза нищо.
Тогава Рийд подхвана друга тактика.
— Признанието не се ли счита полезно за душата? Излей си душата, Пламит. Признай. Жена ти ще си отиде вкъщи при децата, а и аз ще мога да си отида по-рано днес.
Пасторът остана безмълвен.
Рийд започна отначало, като се надяваше да улови Пламит в лъжа. Няколко пъти попита Алекс дали иска да го разпита, но тя отказа. Нямаше в какво друго да го обвини.
Рийд не стигна доникъде. Разказът на пастора остана същия. Шерифът не успя да го хване в противоречие.
Когато свърши с въпросите, Пламит го погледна намръщено и каза:
— Наближава време за вечеря. Бихте ли ни извинили.
Рийд ядосано прокара ръка през косата си.
— Знам, че си го направил ти, негоднико. Дори и да не си бил там, ти си го планирал. Ти уби коня ми.
Пламит видимо реагира.
— Аз съм убил коня ти? Това не е вярно. Вие сте го убил. Четох за това във вестниците.
Рийд прекоси стаята и се доближи до него.
— Ти си виновен — изсъска той. — Когато си чел, сигурно ти е доставило голямо удоволствие нали, дребен негоднико? Ще ми платиш за това животно, дори ако трябва да ти извия врата, за да си признаеш.
Така мина още един час.
Алекс се чувстваше неудобно на стола и искаше разпита да свърши по-бързо. Накрая стана и започна да се разхожда из стаята, за да се раздвижи. Пламит проследи с фанатичния си поглед и я накара да се почувства толкова неловко, че тя веднага се върна на място си.
— Госпожо Пламит?
Жената на пастора трепна, когато шерифът произнесе името й. Седеше с отпуснати рамене, а главата й беше леко наклонена. Изведнъж се изправи и погледна Рийд със страхопочитание и респект.
— Да, господине?
— Истина ли е това, което съпругът ви казва?
Тя хвърли бърз поглед към Рийд, преглътна тежко и нервно прехапа устни. След това наведе очи и започна да кима с глава нагоре-надолу.
— Да.
Лицето на Пламит остана спокойно, въпреки че слабо се усмихваше. След това Рийд погледна към Алекс и едва забележимо вдигна рамене.
Той се загледа в пода известно време, преди да извика помощника си, който се появи на секундата, сякаш беше стоял пред вратата и очакваше да го повикат всеки момент.
— Нека да си върви.
Пламит затвори библията и стана. Запъти се към вратата като кръстоносец, облечен в пълно бойно снаряжение. Не обърна никакво внимание на жена си, която вървеше по петите му.
Рийд даде нареждания на хората си.
— Дръжте къщата под око и ме информирайте, ако нещо ви се стори подозрително. По дяволите, не мога да гледам как този негодник си отива от тук безнаказано.