Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Интересуваше я какво мисли за нея всеки един от заподозрените. Да спечели тяхното одобрение беше равносилно да спечели одобрението на баба си. Това би било доста странно и тя допускаше, че ще се окаже и много трудно.
Нямаше доверие на Рийд, но го желаеше и искаше той да отговори на чувствата й. Въпреки мудността на Джуниър, тя и него харесваше и донякъде го съжаляваше; Енгъс запълваше детските й фантазии за строг, но любящ баща. Колкото повече се доближаваше до истината за връзката им с убийството на майка й, толкова по-малко й се искаше да я узнае.
Тогава в съзнанието й изплува убийството на Пейсти Хикъм. Заподозреният от Рийд — Лил Търнър — все още беше на свобода. Докато не се убеди, че наистина, той е убил Пейсти, щеше да мисли, че някой нарочно го е убил, за да го елиминира като свидетел на убийството на Селина. Той е представлявал заплаха за убиеца.
Към полунощ чу една кола да преминава бавно покрай вратата на стаята й и когато фаровете осветиха леглото й, сърцето й се сви от страх.
Дръпна леко завесите и се доближи до прозореца. Надникна през процепа и издаде слаб, радостен вик.
Беше блейзърът на шерифа. Той направи обиколка на паркинга пред мотела, мина още веднъж покрай стаята й и отмина.
Рийд мислеше да се отбие, за да пийне нещо и да го посрещне усмихната и сърдечна жена, но се отказа и се отправи към дома си.
Беше болен от някаква непозната болест. Не можеше да познае какво му е, колкото и да се опитваше. Нещо го болеше отвътре и постоянно го държеше напрегнат.
Домът, който винаги му беше харесвал заради самотата, която осигуряваше, му се стори пуст, когато отвори скърцащата входна врата. Кога ще се сети да смаже тези панти? Включи една лампа, която не светеше много силно, но достатъчно, за да му напомни, че няма кой да го посрещне.
Нямаше дори куче, което да дойде при него, да близне ръката му или да подвие опашка от радост, че го вижда. Нямаше златни рибки, нито папагал или котка — нищо, което да копнее за него и да запълни празнината в живота му.
Конете бяха нещо съвсем различно. Те бяха пари, вложени в бизнес. От време на време се появяваше някой по-специален кон като Дабъл Тайм, но сега, след като го беше изгубил, Рийд изпита голяма болка и се опита да не мисли за това.
Лагерите за бежанци в страни с недостиг на храна може би бяха по-добре заредени с провизии, отколкото неговата кухня. Рядко се хранеше вкъщи. Когато му се случеше, като сега, минаваше с една бира и няколко сандвича, намазани с фъстъчено масло.
На път към коридора включи фурната, за да не умре от студ до сутринта. Леглото му беше разхвърляно — не си спомняше какво го беше накарало да излезе толкова рано сутринта, без да го оправи.
Съблече дрехите си и ги пусна и коша за пране, който племенницата на Лууп трябваше да опразни, като дойде следващия път. Може би имаше повече бельо и чорапи от всички други мъже, които познаваше. Не беше от екстравагантност, това просто го улесняваше, за да не пере често. Гардеробът му се състоеше главно от дънки и ризи. Всяка седмица ги носеше на химическо чистене и така успяваше да поддържа приличен външния си вид.
Докато си миеше зъбите в банята, се погледна в огледалото. Нуждаеше се от подстригване. Обикновено се подстригваше често. Ето още няколко бели косъма от последния път, когато се оглежда в огледалото. Кога ли са се появили?
Изведнъж осъзна, че по лицето му има доста бръчки. Постави четката за зъби в единия край на устните си, облегна се на мивката и се погледна отблизо в огледалото.
Изглеждаше стар.
Прекалено стар. За какво? И още по-точно — за кого? Името, което мина през ума му, много го разтревожи.
Извади четката за зъби от устата си и си изплаква зъбите. Избягна да се погледне още веднъж в огледалото, преди да угаси лампата. Нямаше нужда да навива часовника за звънене. Винаги се събуждаше при изгрев-слънце и никога не се успиваше.
Чаршафите бяха ледени. Дръпна завивките на леглото до брадичката си и почака да се затопли. В моменти като този, когато нощта му се струваше най-мрачната и най-студената, а също така и най-самотната, му се искаше Селина да не го беше направила неспособен да завърже други познанства. В други случаи рядко се поддаваше на чувствата си.
В моменти като този тайно желаеше да се беше оженил. Да спиш до топлото тяло на една жена, дори и да не я обичаш истински, дори и да е надебеляла много само няколко месеца след сватбата, дори и да те е разочаровала или изнудвала за пари, би било много по-добре, отколкото да спиш сам. А може би не. За Бога, кой знае? Не беше разбрал това заради Селина. Когато тя умря, не я обичаше, поне не така, както я беше обичал през по-голямата част от живота си дотогава.