Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Вие не сте виновен — обади се Алекс съчувствено. — Проведохте обстоен разпит, Рийд. Още в самото начало знаехте, че няма доказателства.
Той я заобиколи. От очите му хвърчаха искри.
— Ето защо нищо не можа да ви спре, прав ли съм? — напусна залата и я остави възмутена.
Алекс слезе до своя офис и започна да рови из чантата си за ключа. Когато се наведе да отключи, усети, че някой стои зад гърба й. Сърнето й започна да бие силно и чу нечий глас да шепне в ухото й:
— Подкупили са ви неверниците. Действате в съгласие със сатаната и се държите като уличница, която се е продала.
Обърна се и видя Пламит, който я гледаше с безумен поглед. В ъгълчетата на устните му се беше образувала пяна и дишането му беше тежко.
— Вие не оправдахте очакванията ми.
— Не съм ви молила да ми вярвате — отговори Алекс с дрезгав глас и се огледа неспокойно.
— Безбожниците са размътили ума и сърцето ви. Тялото ви е опетнено от самия дявол. Вие…
Някой го хвана отзад и го притисна до стената.
— Пламит, предупреждавам те — лицето на Рийд беше строго — изчезвай или ще прекараш известно време в затвора.
— В какво ме обвиняваш? — изпищя пасторът. — Нямаш причини да ме задържиш.
— В заплахи срещу госпожица Гейдър.
— Аз съм пратеник на Бога.
— Ако Бог има да казва нещо на Алекс, той сам ще й го каже. Разбра ли? Разбра ли? — повтори той и разтърси раменете на Пламит, след това го пусна да си върви. Той заобиколи госпожа Пламит, която се беше долепила до стената и гледаше уплашено.
— Уенда, предупреждавам те да го отведеш вкъщи. Сега! — изкрещя шерифът.
Жената прояви повече смелост, отколкото предполагаше Алекс, и хвана съпруга си за ръка. Поведе го по коридора, заедно изкачиха стъпалата и изчезнаха зад ъгъла.
Алекс не осъзнаваше, че цялата трепери, докато не улови погледа на Рийд. Той наблюдаваше ръката й, с която беше хванала разтуптяното си сърце.
— Докосна ли ви? Нарани ли ви?
— Не — отговори тя и поклати глава. След това повтори: — Не.
— Не ме лъжете. Заплаши ли ви с нещо? Кажете ми, за да мога да го използвам срещу него.
— Не, само глупости, че съм се продала на дявола. Смята ме за предателка.
— Вземете си нещата. Ще се приберете в мотела.
— Няма да има нужда да ме молите повторно.
Той откачи палтото й от закачалката, поставена близо до вратата. Не се прояви като кавалер, а почти го хвърли в лицето й, но Алекс се трогна от неговата явна загриженост за сигурността й. Той облече коженото си яке и сложи каубойската шапка, докато се качваха по стъпалата на път за входната врата.
Семейство Пламит се бяха вслушали в съвета му и си бяха отишли. Не се виждаха наоколо. Навън вече беше тъмно и по-голямата част от площада беше безлюдна. Дори кафенето „В & В“ беше затворено. Масите бяха заредени за закуска.
Когато седна зад волана на колата си, Алекс усети, че е много студено.
— Включете двигателят да работи, за да се стопли, но не тръгвайте, преди да дойда с моята кола. Ще ви следвам до мотела.
— Няма нужда, Рийд. Както казахте, той вероятно е страхливец. Хората, които заплашват, рядко изпълняват заплахите си.
— Да. Рядко — натърти на думата той.
— Мога да се грижа сама за себе си. Не трябва да се безпокоите за мен.
— Не се безпокоя за вас, а за себе си. Вие търсите неприятности още с идването си тук и ги получихте. Но няма да допусна жена следовател да бъде изнасилена, осакатена или убита в моя район. Разбрахте ли?
Той затвори с трясък вратата на колата си. Алекс видя как се изгуби по тъмния тротоар и поиска никога да не беше чувала за него и за проклетия му район. Причисли го към ада, който Пламит често споменаваше.
Като видя фаровете на приближаващия блейзър, включи на скорост и потегли към мотела. Не й беше приятно да я придружават дотам.
Влезе в стаята си и заключи здраво вратата след себе си, без дори да махне на Рийд за благодарност. Поръча си вечеря в стаята, но тя беше безвкусна. Прелисти още един, два албума от гимназията, но всичко й беше толкова познато, че се отказа. Беше уморена, а не можеше да заспи.
Спомни си целувката на Джуниър, която не я накара да изпита никакво удоволствие. Целувките на Рийд обаче я възбуждаха. Може би Джуниър целеше същото, но не успя.
На Енгъс не му беше необходимо кой знае какво въображение, за да си представи сцената, разиграла се в хангара, когато влезе и ги завари с Рийд. На лицето му беше изписано учудване, неодобрение и нещо, което не можа да разбере със сигурност. Примирение със съдбата?
Тя отметна глава — уморена, ядосана и уплашена. Колкото и да отричаше, Пламит я безпокоеше. Той беше побъркан, но в думите му имаше и истина.