Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Но разузнавателната общност беше по-разтревожена от едно разследване на Белия дом, което провеждаше демократът от Ню Йорк Отис Г. Пайк. Неговото по-широко разследване включваше Кисинджър, Агенцията за национална сигурност, ЦРУ, ФБР и Военноморските сили. Решен беше също да прецени доколко стойностни са били опитите за подводен шпионаж — нещо, което никой друг конгресмен не бе опитвал през тридесетте години студена война.
Петдесет и три годишният Пайк беше особняк и шегаджия. Винаги носеше стари костюми в различна степен на занемареност. Той беше човекът, нанизал преди години на копието си Военноморските сили за грубо превишение на разходите със смехотворни оправдания за адмирали, получаващи допълнително заплащане за опасностите, на които се натъкваха, седнали на бюрата си. Именно разследването на Пайк доведе до постоянните шеги за тоалетните чинии и гаечни ключове, стрували на военните стотици долари. Когато пое от Белия дом разследването на разузнавателните дейности, пресата го нарече пълен аутсайдер, независимо че беше продукт на Принстън и на Колумбийския университет, където завършил право, както и дългогодишен член на комисията по въоръжените сили и морски пехотинец — военен герой.
Пайк сега обещаваше, че ще разгледа за шест месеца шпионските операции по време на Студената война. За подводните сили това означаваше, че Пайк заплашва да си вре носа в проследяванията, навлизанията в чужди териториални води и сблъсъците. Военноморските сили се тревожеха, че ще разгласи най-секретните им операции. В края на краищата той бе водил разследването за провала с „Пуебло“, като стигна до заключението, че шпионският кораб е пострадал при бреговете на Северна Корея поради груби пропуски и липса на анализи.
Вероятно друг конгресмен би планирал подобно амбициозно следствие в облицована с дъб зала за конференции или пред чаша уиски в някой от частните вашингтонски клубове — от онези, които не си правят труда да включват цените в менютата си. Но Пайк планираше следствието си по слипове, с бира от супермаркета и с Арън Б. Донър, дългогодишния ръководител на изборните му кампании, в малкия апартамент до Капитолийския хълм, който деляха, защото семействата им все още живееха в Лонг Айлънд. Замисляха стратегията си с ентусиазма на студенти пред първата си демонстрация в университета. Верни на стила на Пайк, двамата решиха, че ще атакуват най-мощните разузнавателни служби на страната с анализ на разходите и ползите.
Комисията на Пайк имаше подкрепата на млади хора, някои от които все още пазеха пресни спомени от следствието по „Уотъргейт“. Те носеха със себе си дълбоко недоверие към политическата система, към службите и особено към всяко нещо с печат „секретно“. Бяха непочтителни. И нахални. Те бяха мародерите на Пайк.
Започнаха да задават въпроси: С какво се занимават разузнавателните агенции? Колко струват на данъкоплатците? Каква полза извличат от масивното количество събрана от тях информация? И не бяха ли просто излишни доста от рискованите им и скъпи начинания?
Една от най-очевидните начални точки представляваше „Проект Дженифър“, който направи впечатление на Пайк като огромен провал в най-добрия случай или направо наливане на пари в корпорацията на Хауърд Хюс може би като отплата за политически услуги. Ако Крейвън знаеше за догадките на Пайк, щеше да се развика радостно. Когато Пайк започна да рови, Колби опита подхода, който сякаш вършеше добра работа с редакторите на вестниците. Предложи някои данни с надеждата, че са достатъчни, за да спечели на своя страна критикуващите го хора. При обсъждането на „Проект Дженифър“ Колби и компания се приготвиха максимално добре за случая, като настояха най-зле пазената тайна в страната да се разглежда при закрити врати.
Конгресмените вече заседаваха в залата на Комисията по въоръжените сили, когато пристигна контингентът от ЦРУ Първа влезе малка армия от мрачни млади мъже с тъмни костюми и нещо като копчета на ушите — слушалки за радиотелефоните им. Провериха залата с електронно оборудване, търсейки микрофони по ъглите, под масите и столовете. Пайк и останалите конгресмени гледаха хипнотизирани този театър.
След това влезе втора, по-малка група агенти, с големи черни куфари, каквито музеите използват за транспортиране на безценни порцеланови фигурки. Тези хора също започнаха да проверяват стаята, макар нито един от конгресмените да не разбра какво точно търсят. Сякаш бяха представени две действия на пиеса, предназначена да накара комитета да добие усещането за изключително събитие. Имаше ефект.