Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Успял бе да изясни, че Дом се намира в центъра на обширна територия, обхваната от болест, ако наистина беше болест, която унищожаваше всичко живо. Това същество се явяваше рожба на древната радиоактивна пустиня. Как бе възникнало, не му стана ясно от разказа на Уайли Рий, но то се разрастваше и завладяваше все нови и нови участъци от гората. Заедно с родените от него твари изглеждаше неуязвим. Нищо друго освен огъня не бе в състояние да му навреди. Кълбообразните луковици разпръскваха облаци спори, които попадаха на съседните дървета и ги превръщаха в жива гнойна слуз. А плесените и огромните гъби завършваха унищожаването на горските гиганти. Слизести чудовища с множество пипала поглъщаха животни, малки растения, храсти и треви. На всеки опит за съпротива Дом нанасяше ментални или физически удари, на които горските хора не успяваха да противоборствуват. Съплеменниците на Уайла Рий не бяха войнствени и освен копия и малки лъкове, нямаха друго оръжие. Изглеждаха направо беззащитни пред това планомерно унищожаване на всеки вид органичен живот. Докато Дом, по някакъв начин, ги откриваше в покрайнините на поразената зона, парализираше ги и така слизестите гадости успяваха да стигнат до безпомощните хора.
Тези сведения Хиеро измъкна от разпокъсания и почти несвързан мислен разказ на зеленооката жена. Но доста неща останаха необясними и той зададе следващия въпрос:
— „Какъв беше този огромен звяр, който пазеше пътя? Може ли да се използува в борбата против Дом?“
Успял беше да забележи, че Уайла Рий никога не се усмихва. Изглежда смехът бе непознат за племето й. Но сега усети в съзнанието й нещо приличащо на хумор. Тя му предаде образа на бяла жена, която върти над главата си дълго въже с някаква дървена част на края. Отдавна не беше виждал подобно нещо. Като дете се бе развличал с такива играчки. Това беше щракало! И силния вибриращ звук действително можеше да се вземе за рев на страшно чудовище!
— „На спътника ти, който ти наричаш мечок, бе изпратен мислен образ на страшното чудовище. Той те посъветва да продължите пътя си. Ако подобно животно наистина съществуваше, ние самите щяхме да сме безпомощни пред него.“
Хиеро тъжно се усмихна. Без да иска бе завел отряда си в капан. Пленили го бяха жени с помощта на проста измама и сънно биле. Но май нямаше друг изход. Доколкото си спомняше картата, значителна част от интересуващия го район се намираше под властта на Дом. Именно тук, на края на пустинята, се намираше целта на пътешествието му — древния град. Това съображение го накара да гледа на нещата по-философски. Очевидно, схватката с Дом е била неизбежна. Сега поне притежава информация за това, което го очаква. А не следваше да се пренебрегва и помощта на народа на Уайла Рий.
Бялата ръка на дриадата го докосна по рамото и той се стресна.
— „Ти ще атакуваш Дом с мисълта си, мисъл, която е така силна. Така ще го отвличаш. Ние ще пускаме огнени стрели и така ще се опитваме да запалим плесените и чудовищните слуги на Дом. — Тя направи кратка пауза и после решително продължи: — Ние ще запалим всичко, което може да гори!“
Хиеро отново погледна на изток, където живите цветове на джунглата се сменяха с отвратителна пустиня. Планът на горската кралица можеше да бъде успешен, ако… ако той успее да се противопостави на тези купища одушевена слуз. Обърна глава и се взря в бездънните зелени очи на Уайла Рий.
— „Какво ще стане с нас, ако ви помогнем? — изпрати той въпроса си. — Ще ни пуснеш ли да си вървим, ще ни пуснеш ли при обратния ни път през земите ви?“
Няколко мига тя не каза нищо. После мисълта й зашава стеснително и нерешително.
— „Ти… искаш да си отидеш така скоро?“ — нещо тъжно имаше във въпроса й, нещо подобно на обида на дете, неразбиращо защо възрастните са го оставили само в къщи.
Свещеникът погледна студено жената. Господи, не беше виждал досега по-красиво създание. И стройното тяло, и лицето на скулптура, и очите като зелени изумруди — всичко, наистина всичко в нея беше прекрасно и очарователно. Но колкото повече я опознаваше, толкова по-странна му се струваше. Прелестният й вид и необикновеното поведение започнаха да губят човешките си черти. Какви бяха Уайла Рий и нейния народ?
— „Къде са мъжете ви? — рязко я запита той и се опита същевременно да проникне в съзнанието й. — Защо те не се сражават за вас, техните жени, сестри и майки? Защо не се опитат да унищожат Дом? Нима се страхуват?“
Внезапно Хиеро долови възникналото смущение и тревога, предизвикани от въпросите му. Почти веднага мозъкът й стана така непроницаем, сякаш бе обграден от плътна стена. Не можеше да проникне в съзнанието й, щом тя не даваше, следователно не можеше да насочва и контролира мислите й. Как създаваше такава преграда? Дали беше природно умение или просто свидетелство, че жената и племето й не принадлежаха на човешкия род?