Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не — отвърна припряно съпругът й, твърдо решил да не споделя с Елизабет най-лошите си страхове, за да не я тревожи. — Всичко е само една войнствена реторика. Добре, връщам се веднага след като разбера за какво става въпрос.
Само след няколко минути той вече разменяше приветствия с Джак Дръмънд, който го очакваше в кабинета му с топла усмивка.
— С какво мога да ти помогна? — попита Джони, като покани с ръка младия съдия да заеме отново мястото си. — Да не би Крофорд отново да се вълнува за работата на племенника си в митницата?
— Де да беше това, милорд — отвърна сериозно младият посетител. — Страхувам се, че нося неочаквани новини.
— Изплюй камъчето тогава. Политическото положение е такова, че човек непрекъснато е в очакване на лоши вести.
— Става въпрос за лейди Грейдън, милорд.
— Да?
Джони тъкмо се канеше да седне зад бюрото си, но остана прав като закован на място, вперил поглед в мъжа пред себе си.
— Като съдия на Рейвънсби вчера получих призовка от Рочестър, милорд.
Джак Дръмънд преглътна, избърса потта, внезапно избила на челото му, и каза тихо:
— Нарежда се на лейди Грейдън да се яви пред местния съд, за да бъде разпитана и да отговори на обвиненията в магьосничество, отправени от братята Греъм от Редсдейл. Те я обвиняват за смъртта на първия й съпруг.
— Ще ги убия — прошепна Джони.
Младият адвокат се поколеба, не знаейки какво да отговори.
— Датата е определена за идната сряда — нервно продължи той. — Което не дава много време за подготовка на защитата, милорд, но все пак приемете помощта ми.
Джак Дръмънд изкарваше прехраната си при владетеля на Рейвънсби, но предложението му не се обясняваше единствено с лоялността му. Джони беше проявил лично интерес към семейството му и беше осигурил нужните средства, за да могат двамата му по-малки братя да учат в университета.
Младият адвокат изпитваше най-топли чувства към Джони Кари.
— Нямаше да ви уведомя за призовката, ако имаше някакъв начин да го избегна, милорд — извини се той. — Но ако не бяхте уведомен…
— Разбирам, Джак.
Гласът на господаря на Рейвънсби звучеше безизразно, като че ли мислите му бяха другаде.
— С колко дни разполагаме? — попита той, а гласът му отново възвърна нормалното си звучене.
— С десет дни, сър.
— Времето като че ли е достатъчно.
— Трябва незабавно да заминете за Единбург, за да наемете защита. Мога да ви препоръчам и Хоулт в Лондон — спечелил е няколко дела за обвинение в магьосничество.
— Легална защита? А, да, разбира се.
И Джони се обърна с гръб към госта си, извил глава към прозореца, с поглед зареян в скованата от мраз градина на имението. Известно време в стаята цареше тишина, владетелят на Рейвънсби стоеше неподвижно, а Джак Дръмънд се чувстваше доста неловко. Най-после Джони Кари се отдръпна от прозореца, отиде до един шкаф, извади ключ от джоба на сакото си и отвори лакираните му вратички. Измъкна две широки чекмеджета, взе от тях няколко кожени кесии и ги сложи на бюрото пред Джак Дръмънд.
— Ще бъдеш ли така любезен да предадеш това на главния съдия на съда в Единбург и да го помолиш да се погрижи да осигури двуседмична отсрочка на явяването в отговор на призовката. Ще ти дам един човек за охрана. Ако въпросният съдия е Комин, той ще свърши работата и без парите — добави тихо Джони. — Задължен ми е многократно.
— Разбира се, милорд — отвърна Джак Дръмънд и се изправи, тъй като тонът на господаря му недвусмислено показваше, че срещата е приключила. — Бих ли могъл да бъда в помощ с правните си знания, сър?
— Не мисля, че ще се стигне до това, Джак — каза с мрачна усмивка Джони, — щом си поговоря с братята Греъм. — Знаеш ли дали те са в Редсдейл Форист?
— Ще знам със сигурност сутринта преди атаката.
— Може ли да бъдат в крепостта?
— Възможно е. Ако се наложи да атакуваме крепостите ни е нужен всеки един от хората ни.
След това започнаха да обсъждат как придвижване на хиляда мъже да не предизвика подозрения през всичките трийсет мили, които трябваше да преодолеят; кой беше най-добрият начин за пренасяне на въжените стълби и тежките лостове и брадви, които щяха да им бъдат нужни при атаката. Освен това трябваше да носят храна за хората и за конете, оръжие и амуниции. Всеки се включи с някакво предложение при съставянето на плана за нападение.
— Утре ще изпратим разузнавачи — каза Джони, — за да разберем с какви сили разполагат. Но ние трябва да се доберем до тях — отсече безпрекословно той, — каквито и да са те. Няма да допусна Елизабет да бъде изправена пред съда.