Ловците

Чарли усети как очите му се наливат със сълзи.

— Копеле грамадно — прошепна той. — И аз те обичам.

Изправи се и се приближи до двамата мъже.

Онзи, когато Макс бе захапал, лежеше по гръб, с отворена уста, вперил в тавана безжизнените си очи. Кастило не видя входни рани. Вторият продължаваше да седи облегнат на вратата. На челото му се виждаха две малки дупчици и трета до носа.

Сърцето на Кастило се сви и той усети как се вледенява.

„Мили боже, Ото!“

Хукна през хола към втората спалня за гости, постави ръка на бравата, след това открехна и скочи вътре, стиснал „Узито“ с две ръце. Отвън влизаше достатъчно светлина, за да види леглото. Притисна се към стената до вратата, напипа ключа за лампата и светна.

В първия момент тялото в леглото не помръдна — „Мама му стара, не с гарота, не и Ото!“ — ала след това Ото се изправи.

— Какво, по дяволите, става? — изръмжа Ото. — Ти какво правиш с този пищов?

— Ставай, Ото — нареди Кастило. — Имаме проблем.

— Проблем ли? Какъв проблем?

— Ставай, Ото — повтори Кастило, след това мина бързо през хола към входната врата.

Отпред бе паднал мъж — човек от охраната на „Тагес Цайтунг“ — проснат по гръб между вратата и стълбите. Пистолетът му лежеше на мокета.

Кастило хукна към него, забеляза оцъклените очи и посинялата кожа, след това стоманената гарота на врата.

Хвърли се обратно в апартамента, извади швейцарския армейски нож от куфара и се втурна обратно в коридора.

С огромно усилие освободи гаротата и си каза, че усилието му е било напразно.

„Този човек е мъртъв“.

Погледна го внимателно. Нямаше признаци на живот.

„Какво толкова?“

Притисна с всички сили корема на мъжа и усети как въздухът излиза от дробовете му. Въпреки това не дишаше.

Кастило си пое дълбоко дъх, наведе се над мъжа, стисна носа му и издиша в устата му.

Нямаше никаква реакция.

Кастило отново притисна корема му и отново усети как въздухът излиза. Усети някакъв тласък, нещо като кратко поемане на въздух. Последва нов, този път по-убедителен. И неочаквано, човекът си пое дъх.

Простена тихо.

„Сега вече нямам никаква представа какво да правя“.

Мъжът започна да се мята и стисна гърлото си.

— Просто дишай, нищо повече. Отпусни се и дишай — нареди Кастило.

Стори му се, че мъжът се опитва да каже нещо.

Чарли усети, че зад него има някой, и посегна към „Узито“.

— Ще повикам полиция и линейка — предложи тихо Ото Гьорнер.

— Никаква полиция. Никаква линейка — сряза го Кастило. — Викни Шандор Тор.

Гьорнер се канеше да каже нещо, но се разколеба.

— Мобилният е до леглото — обясни той и влезе в апартамента.

Мъжът от охраната се опита да стане.

Кастило го натисна на пода.

— Не мърдай — обясни той. — Повикахме помощ.