Островът от предишния ден

Като оставим настрана, че за Макао и Нагасаки, мисля, да е бил по-прав Блау, отколкото отец Каспар (и това доказва каква неуправия са били наистина по онова време дължините), ето как, събирайки и съпоставяйки наблюденията, направени от техните братя мисионери, йезуитите били установили един Horologium Catholicum, което не означава, че бил часовник най-верен на папата, а всемирен часовник. Било всъщност нещо като планисфера, на която били означени всички седалища на Ордена, от Рим до границите на познатия свят, и за всяко място бил отбелязан техният час. Така, обясняваше отец Каспар, той нямало да държи сметка за времето от началото на пътуването, а само от последния пост на християнския свят, чиято дължина била безспорна. По този начин обсегът на грешката значително се стеснявал и между една станция и друга можели да се използват и методи, които, взети сами за себе си, не давали никаква гаранция, като отклонението на магнитната стрелка или изчислението по лунните петна.

За щастие братята били наистина кажи-речи навсякъде, от Пернамбуко до Гоа, от Минданао до Portus Sancti Thomae, и ако ветровете му попречели да хвърли котва в някое пристанище, имало веднага друго. Например в Макао — ох, Макао, само при мисълта за приключението на отец Каспар му се замайваше главата. Било португалско владение, китайците наричали европейците „дългоносите хора“, именно защото първите, които стъпили на техните брегове, били португалците, а те наистина имат носове от дълги по-дълги, а също и йезуитите, които идвали с тях. Целият град бил един венец от бяло-сини крепости на хълма, под разпореждането на отци от Ордена, които трябвало да се занимават и с военни работи, тъй като градът бил застрашаван от холандските еретици.

Отец Каспар решил да се отправи към Макао, където познавал един брат, много начетен в астрономическите науки, но забравил, че плава на fluyt.

И какво направили добрите отци от Макао? Щом съгледали холандски кораб, пипнали топове и кулеврини. Напразно отец Каспар размахвал ръце на носа и наредил да се вдигне веднага флагът на Ордена: обвити във войнствения пушек, който ги зовял на свещена касапница, ония проклети дълги носове, португалските му братя, дори не забелязали — и хайде, замятали гюллета навред около Дафна. Чиста Божия милост било, че корабът сварил да издуе платна, да обърне и да избяга на косъм в открито море, докато капитанът сипел на лутеранския си език ругатни по отците с оскъден разсъдък. И този път правият бил той: добре, пращай холандците на дъното, ама не и когато има йезуит на борда.