Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Какво е това?
— Обядът ви, госпожице.
— Пикник? На маса? Да не искаш мравките да гладуват?
Малчо я погледна объркано.
— Както наредите, госпожице. — („Джоан! Не носиш гащички! Ако седнеш на тревата, ще шашардисаш Малчо — и останалите.“) „О, добре. Печелиш.“
— Остави я така, след като вече си я нагласил. Но донеси още три столчета.
— Госпожице, ние ще ядем в колата. Свикнали сме. Тя тропна с крак.
— Малчо, ако откажеш да ми правиш компания, ще те пратя у дома. Финчли? Финчли, ела тук!
След минута четиримата бяха насядали около масата. Въпреки че беше малка, Джоан нареди да поставят всичката храна върху нея.
— Има ли тук силен мъж, който да отвори бутилката?
По умението, с което Малчо извади тапата, Джоан заключи, че невинаги е преживявал само на чай. Тя напълни чашата на Фред и посегна към тази на Финчли, но той я спря.
— Моля ви, госпожице Смит, аз шофирам.
— Само четири капки — за тоста. Малчо, на теб също ти се полагат толкова. Но първо, Малчо, ще кажеш ли някоя кратка молитва?
Едрият мъж отново я погледна изненадано, сетне се овладя.
— Госпожице Смит, за мен ще е чест. — Той склони глава. — Съвсем кратка. Амин.
— Амин! Благодаря ти, Малчо. А сега и тостът, който също може да се брои за молитва. Нека пием за един човек, който трябваше да е тук с нас… но не е. — („Шефе! Престани с тези погребални приказки!“) „Гледай си работата!“ — Някой от вас има ли да добави нещо?
Тримата продължаваха да я гледат смутено.
— Фред?
— Да, госпожице… Но не зная какво.
— Стани тогава — Джоан се надигна и другите последваха примера й — и кажи каквото ти хрумне за някой, който не е тук, а би бил добре дошъл. Който и да било. — Тя вдигна чаша и по бузите й се търкулнаха сълзи. „Юнис? Ти ли се разплака сега? Или съм аз? Аз никога не плача.“ („Значи накара мен, шефе. Аз съм една сантиментална глезла.“)
— Вдигам тост за… — Фред се поколеба — за един човек, когото всички харесваме и който трябваше да е тук. И все още е тук!
— Амин — повтори Малчо с дълбок глас. — И все още е тук. Защото Небесното царство е толкова близо, колкото вие го искате. Така казвах на миряните, Фред… и в сърцето си знаеш, че съм прав. — Той гаврътна със символичен жест единствената глътка вино в чашата си и останалите също отпиха.
— Благодаря ти, Фред — прошепна Джоан. — Тя те чу. Чу и теб, Малчо. Защото чува всичко, което казвам. — („Шефе, съвсем ги шашна! Кажи им да седнат. И хапнете. Ще развалиш чудесния пикник.“) „Не се тревожи.“ — Финчли, ти я познаваше добре. Сигурно по-добре от мен, защото аз бях един свадлив старец, когото тя търпеше само защото беше много болен. Какво би искала да направим сега?
— Какво би искала… госпожа Бранка да направим сега?
— Да. Така ли й казваше? Госпожа Бранка? Или Юнис? — („Викаха ми Юнис, шефе. След първата седмица ги целувах за здравей и довиждане и им благодарях за службата. Дори Джейк виждаше, че го правя, макар да се преструваше, че не забелязва.“) „Нещо друго освен целувки?“ („О, стига, шефе! И това беше предостатъчно за тях.“)
— А-хъм… в началото я наричах госпожо Бранка. После тя започна да ми вика Том, а аз на нея Юнис.
— Добре, Том, какво би искала Юнис да направим сега? Ей, чакай, очите ти се насълзиха. Ето, че вече не плача само аз. Юнис щеше ли да развали пикника?
— Уф… щеше да каже: „сядайте и яжте“.
— Точно така! — кимна ентусиазирано Малчо. — Юнис щеше да заяви: стига сме одумвали минали неща — яжте, докато храната е топла!
— Правилно — потвърди Джоан. — Юнис не беше от хората, които биха развалили и най-малкото празненство. За разлика от досадници като Йохан. Фред, подай ми едно бутче.
„Сестрице, думите на Малчо прозвучаха като цитат от Библията.“ („Така беше, шефе.“) „Май и друг път си похапвала с тях.“ („С всичките. Канех ги на вечеря всеки път, когато ме прибираха до вкъщи. Джо нямаше нищо против, той ги харесваше. Най-вече Малчо — даже настоя да му позира. В началото Малчо смяташе, че се шегува с него — той не знае, че Джо никога не се майтапи, когато става въпрос за работата. Но така и не стигнаха до това — Малчо е твърде срамежлив и го беше страх да не вляза и да го заваря гол. Не бих го направила, разбира се.“) „Че защо не? Изглежда доста добре изваян.“ („Шефе, нали ти казвах вече…“) „Че голотата не означава нищо за вашето поколение. Аз пък бих се полюбувала на нашия тъмнокож гигант — говоря не само от името на Джоан, но и на Йохан. А сега си подремни малко. Трябва да поддържам разговора.“)
— Том, може ли да пробвам туршията, че съвсем ще втаса в чинията пред теб? Малчо, говориш, сякаш си пробвал от ястията на Юнис. Тя можеше ли да готви?