Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Дадено! — извика Съмърсет, но после изведнъж се засрами и добави гузно: — Знаете ли, тези пари са ми крайно нужни.
— Наистина ли? — каза непознатият, гледайки го с растящо изумление, — Значи, без допълнителните разноски?
— Аз… така да бъде — запелтечи съдържателят на къщата с мобилирани стаи.
— Включително и прислугата? — продължаваше джентълменът.
— Прислугата ли? — провикна се Съмърсет. — Да не мислите, че ще взема да ви изливам и кофите с помия?
Джентълменът го изгледа с много дружелюбно любопитство.
— Драги приятелю — каза той, — ако послушате съвета ми, ще се откажете от тази работа след което си сложи шапката и си отиде.
Това горчиво разочарование съкруши автора на рисунките и той почна със срам да се отърсва от розовите си блянове. Първо едната, а после и другата от великите му творби бе бракувана, свалена от изложението и сведена до положението на обикновена стенна картина към украсата на гостната. Замени ги точно копие на първоначалното съобщение с лепенките, към което с необикновено големи букви добави категоричния надпис:
„Без прислуга“. Междувременно беше изпаднал в състояние, близко до униние, доколкото това чувство бе съвместимо с неговия темперамент, подтиснат едновременно и от провала на начинанието му, и от комичния развой на последния разговор, и от жестокото заслепление, с което публиката се отнасяше към качествата на двете рисунки.
Мина може би една седмица, преди отново да го стресне ударът на чукалото. Някакъв джентълмен, на вид чужденец и военен, но гладко избръснат и с мека шапка, най-учтиво изрази желание да види стаите. Той обясни, че имал приятел, джентълмен с крехко здраве, който мечтаел за спокоен и усамотен живот, далеч от неприятностите и шумовете на обикновените пансиони.
— Необичайното условие във вашата обява ми направи особено впечатление — продължи той. — „Ето — рекох си, — тъкмо място за мистър Джонс“. Вие самият, сър, сигурно сте човек със свободна професия? — заключи посетителят, взирайки се с любопитство в лицето на Съмърсет.
— Художник съм — отговори младежът, без много да му мисли.
— А това — забеляза другият, поглеждайки изкосо през отворената врата на гостната, край която тъкмо минаваха, — това са част от творбите ви. Много интересни — И пак се взря още по-проницателно в лицето на младежа.
Съмърсет неволно се изчерви и забърза да заведе посетителя си на горния етаж и да му покаже стаите.
— Отлично — забеляза непознатият, надзъртайки през един от задните прозорци. — Това отзад уличка ли е, сър? Много хубаво. Хм, вижте какво, сър. Моят приятел ще наеме етажа с гостната ви, а ще спи в салона отзад, неговата болногледачка, прекрасна ирландка вдовица, която ще се грижи за всичките му нужди, ще се настани в някоя таванска стая, ще ви плаща цели десет долара седмично, а вие от своя страна обещавате ли да не приемате друг наемател? Мисля, че така е редно.
Съмърсет не можеше да намери думи да изрази благодарността и радостта си.
— Значи се разбрахме — каза другият — и за да ви спести главоболия, приятелят ми ще докара хора да извършат преустройството. Ще видите, че е много саможив човек, сър, рядко има посетители и излиза от къщи главно нощем.
— Откакто съм в тази къща — отвърна Съмърсет, — и аз рядко излизам навън, освен вечер, колкото да си купя бира. Но човек — добави той — трябва да има някакво развлечение.
След като уговориха час, джентълменът си отиде, а Съмърсет седна да пресмята в английски пари посочената сума. Резултатът от изчислението го смая и възмути, но беше вече много късно, не му оставаше нищо друго, освен да търпи, тъй че зачака пристигането на наемателя си, като се мъчеше с различни аритметични фокуси да получи по-изгоден курс на долара. На свечеряване загуби търпение и изскочи на предния балкон. Настъпи нощ, топла и тиха, лампите осветяваха краищата на градината, а средата тънеше в мрак и през високите дървета, които се изпречваха помежду, безбройните ярко осветени прозорци от другата страна на площада говореха за бели покривки и кърпи, първокачествено вино и сърдечно гостоприемство. Звездите над главата на младия човек вече се множаха, когато погледът му се спря на процесия от три файтона, които вече заобикаляха градинската ограда и се насочваха към Излишната къща. Те бяха натоварени с огромни сандъци, движеха се във военен строй един след друг и изключителната бавност на движението им навя на Съмърсет най-мрачни опасения за болестта на наемателя му.
Докато отвори вратата, файтоните бяха вече застанали до тротоара и от първите два слязоха тазсутрешният джентълмен с военната осанка и двама много едри носачи. Последните пристъпиха моментално към работа, отхвърляйки категорично помощта на Съмърсет, собственоръчно внесоха различните кошове и сандъци, собственоръчно разглобиха и пренесоха в задната гостна леглото, на което щеше да спи квартирантът, и чак когато оживлението около пристигането замря и настаняването завърши, от третата кола слезе някакъв висок и широкоплещест джентълмен, наметнат с дълга пелерина и забраден с цветно шалче, който се облягаше на рамото на една жена във вдовишко облекло.